55 любими места около Пловдив и една бонус дестинация

Пловдив е комуникативно място, което предлага занимания, както в града, така и около него. Уикендите и почивните дни са винаги изпълнени с идеи за маршрути, които повтаряме и завтаряме, защото не винаги един ден стига, за да се развихрим с ом пътешествията. В настоящата ситуация все повече спомени извират от дебрите на ума ми и затова реших да сложа точка на така дълго планирания пост за любимите ни места около Пловдив. Започвайки да изреждам с изненада стигнах до 55 дестинации и сложих една бонус, за да може вдъхновението да струи и от последните редове тук, каквато винаги е била целта ни. 

Както винаги се случва, когато изгубиш нещо го оценяваш най-много. Въпреки че винаги сме се стремяли да пътуваме осъзнато и разумно, сега все повече се радваме на спомените, които сме направили не само зад граница, но и в рамките на нашата чудесна родина, която се надявам да имаме възможност да преоткриваме отново съвсем скоро.

Защото има още толкова много места, които остават да бъдат разгледани и документирани. Все още не сме ходили в северозападна България – Враца, Белоградчишките скали. Не сме стигнали и до някои близки до София места, като Драгоманското блато.

Пловдив и околностите обаче сме ги изръчкали и сега правя азбучен лист с местата, до които се стига бързо и могат да се разгледат за ден, без да има бързане и препиране, без да е задължително наемането на място за преспиване. Един уикенд из някое българско градче или селце също е опция, затова вие сами може да прецените дали да отидете за ден или за събота и неделя. Дните прекарани навън с любими хора, вкусна храна, въздух и движение е всичко, от което човек има нужда.

1. Асеновград и Асеновата крепост

Асеновград е само на около 15 мин. път от Пловдив, което позволява да отскачаме до там често. Дали ще седнем в някое от заведенията покрай река Чая (или Чепеларска) за по едно кафе или ще пием по нещо в култовия бар “Ко ши прайм” в центъра на града, всеки път го решаваме на място. В града могат да се посетят и Палеонтологическия, Историческия музей и Рибната църква, което прави разходката тук още по-пълна. 

Разбира се, най-атрактивното за посетителите си остава Асеновата крепост, която се извисява на хълм над града. До там се стига с кола, има уреден паркинг и работи през по-голямата част на годината. Входът е около 2-4 лв., за което получаваме и впечатляваща гледка към Родопите. Историята на крепостта започва още по време на Византийската империя, като се смята, че е съществувала и преди това по време на траките, а първите писмени сведения за мястото са датирани от XI в. Всеки трябва поне един път да посети крепостта и храма, а пловдивчани имаме привилегията да го правим по-често. 

2. Бачковски манастир „Успение Богородично“

Непосредствено след Асеновград, в посока Смолян и на още 10-15 мин., е Бачковският манастир, който също привлича като магнит любителите на природата, историята и религията. Като местни от региона, знаем, че не трябва да се застояваме много в навалицата покрай манастира, а да се запътим по еко пътеките (Зелената пътека), и приказно спокойните поляни, водопадът Сливодолско пръскало, параклисите, като Аязмото, Св. Архангел Михаил, и др.

Вместо да сядаме в „Джамура“, който сам по себе си е добър избор, често решаваме да отскочим до „Соленото изворче“ в Нареченски бани и там да опитаме родопските специалитети и мекици и така съчетаваме и няколко локации с едно посещение. 

3. Белинташ

Планините в Южна България са изпълнени с мистика, духовност и… много голям брой тракийски могили. Сред изследователите битува мнението, че където и да се копне изниква нещо, което допълва изследванията направени до сега или направо създава нов път за анализи и тези. За всеки, който историческата, археологическата и духовната тематика го привлича, Белинташ е място, което не може да бъде подминато. На поляните около култовия обект сме намирали място за хубави пикници и то още преди да се стопи сняга, така че и в ранна пролет е добро за посещение. 

4. Боровец и Ястребец

Боровец е може би локация, която столичани биха посетили за ден, но ето че и ние решихме за една събота да отидем до Ястребец. Пролетните минзухари точно цъфтяха, снегът все още не се беше разтопил, но това не ни спря  да отидем до Маркуджик II. 

5. Бузлуджа

Бузлуджа може да се планира като еднодневно пътуване от Пловдив, с тръгване рано сутрин и връщане вечерта.  Трябва да се следи прогнозата за времето преди да се тръгне към планината, разбира се. Минахме през прохода Шипка, не през Стара Загора и Казанлък и се озовахме на тази историческа локация, а изживяването беше незабравимо.  

Buzludzha Bulgaria

6. Екопътека и бивак Бяла Река

Къмпинг и екопътека “Бяла Река” също се намира в района около Пловдив в посока Карлово/Калофер и е предпочитана от нас локация за отмора. Маршрутът е за всеки, дори и за неопитен турист-планинар (като нас, морски луде сме). Върви се около час и е доста приятно и зареждащо занимание, което може да запълни съботата или неделята. Има и регулиран къмпинг/бивак до реката, което е супер изживяване за максимум вечер под открито небе, както сме и правили. Барбекю, палатки, румолящи звуци и свеж планински въздух. Рай.

7. Велинград

Велинград е спа дестинация, но не знам при цялата природа в този регион, как може някакви хора да предпочитат да се затворят между четири стени в хотелите. Но разни хора, разни идеали. Ние лично сме привърженици на разходките и движението, на възхуха, слънцето, на игрите на открито и пикниците. Отидохме там за ден, за да си възвърнем детските спомени покрай семейните посещение на Клептуза и водните колела. Всичко си е както преди. А, ако харесвате да разглеждате градски битаци, идете в неделя. 

8. Горни Воден и манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“

Само на няколко минути от Пловдив, често палим колата до Горноводенски манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“. В летните месеци може да се съчетае с обиколка на околностите, а гледката към Пловдив си заслужава.

9. Девин

До Девин решихме да отидем за цял уикенд. Беше прекрасен летен уикенд, ако трябва да съм откровена. Екопътеките и водопадът Самодивско пръскало адски много ни изненадаха и гледките бяха освежаващи със своя свеж зелен цвят.  

10. Дяволският мост, Орлови скали и Ардино

Не пропускаме възможност да посещаваме нови места, които някак са останали в страни от дългите години на пътешествия из нашата прекрасна България. Дяволският мост е последното място, което посетихме точно преди обявяването на извънредното положение в България и някак носи своя сантимент. На всичко отгоре бяхме с чудна компания. Може да се съчетае с разглеждане на Орлови скали и кратко спиране в Ардино и похапване в ресторант „Перла“, в който почерпихме сетивата си с прекрасната турска кухня, която толкова много обичаме. 

View this post on Instagram

Съботна разходка из скритите кътчета на Родопите – Ардино, Дяволския мост и Орлови скали. . . . А пък човекът, който продаваше билетите за Дяволския мост даваше чайчета на всяко едно дете, което влизаше или излизаше през пункта, за да се сгрее, което беше едно от най-яките неща, които бях виждала напоследък. #day53 . . . . #travel #explorebulgaria #discoverbulgaria #beautifulbulgaria #seebulgaria #mybulgaria #devilsbridge #rhodopemountains #rhodopes #bulgaria #ardino #орловискали #sightseeing #acrossbulgaria #weekendvibes #bridges #river #trips #omtripsblog #winter #blogger #travelblogger

A post shared by Moni / OmTripsBlog (@sgrueva) on

11. Село Житница и конна база „Тракиец“

Интересно за децата и възрастните си остава близката среща с животните, а ден прекаран сред тях – със сигурност не е загубен ден. Само на няколко километра от Пловдив се намира село Житница, в което е Конната база „Тракиец“. Там се докоснахме за първи път то кончета, което беше по детски вълнуващо. Може да решите да пояздите или просто да погледате тези прекрасни създания.

12. Златоград

Златоград сам по себе си е забележителност, не само заради мястото, на което се намира, но и заради Етнографския ареален комплекс, който се помещава в центъра на града.

13. Казанлък

Казанлъшката гробница е наследство, което трябва да ни кара да се гордеем, че живеем в земи, които винаги са били кръстопът за историческите събития. 

14. Кайрака

Когато родовата история е свързана с подобно място, винаги пристъпваш с притихналост и уважение. И не случайно го слагам тук и ви го препоръчвам. Кайрака е стара махала в близост от Панагюрище, а природата там сякаш избуява от всяко кътче. Такива скрити места с нас са истинско богатство и ни привличат с неподправеност и непретенциозност – сякаш времето е спряло. 

15. Калофер

Според мен няма пловдивчанин, който да не е посещавал Възрожденските градове. Калофер, като роден град на един от символите в българската история – Христо Ботев привлича местни и чуждестранни пътешествениците. Многобройните места като музеи, манастири, църкви, които носят гордо нашата история се превръщат в интересна уикенд програма. 

16. Карлово

Подбалканските градове са прохладен пристан за уикенд пътувания. Просто няма как да бъдат пропуснати. Не само заради историческото си значение, но и заради близостта с Балкана, хубавият въздух и дългият лист със забележителности, които могат да се видят. Другата спирка е Карлово. 

17. Калугерово и Манастир „Св. Никола“

Това място като че ли е позабравено, но в спомените ми е адски атрактивно. Прекарахме там един незабравим уикенд с преспиване в манастирската обител. Все още си спомям прекрасно поддържания двор, малките стаички и столовата и смирението. Бях чела, че с годините липсва поддръжка на манастира и се търсят начини за съхраняването и реставрацията му.  

18. Клисура

Клисура също е в листа с Възрожденски градове, които са изиграли важна роля покрай Априлското въстание. Дори само пътят до там е страшно живописен, а от Пловдив се стига адски бързо, което направи разходката ни приятна и разнообразна. 

19. Копривките

Да разпънем хамака и одеялото, да слушам шума на вятъра в дърветата е едно от любимите ми уикенд занимания, особено през пролетта и лятото. Копривките се намират след хижа Здравец, така че от Пловдив се стига бързо и лесно. За любителите на зимните спортове, може да се посети и студените дни, защото има детска ска писта. 

20. Копривщица

Копривщица е по-близо до София, отколкото от Пловдив, но това не ни е спирало да отидем да обядваме там и да се приберем. Много близко до сърцето ми място, в което ще разкажа в отделен пост. Прекарвала съм детстото си по баирите в този град, родовата история ми е свързана с Копривщица и някак не мога да остана безпристрастна. А освен това… този град е истински символ…

21. Село Косово

Малко след Нареченски бани, за които споменах по-горе, се намира село Косово – поне за мен истински архитектурен резерват, с малък брой къщи, малък брой жители, но с много приятна атмосфера и природни пътеки, които ни помогнаха да „хванем гората“.

22. Кръстова гора

Кръстова гора е в листа с енергийни места в Родопите, което привлича интереса на туристите. За еднодневно пътуване от Пловдив е просто чудесно. Ние отидохме в топлите дни от годината и запълнихме деня си с разглеждане на параклисите, което беше доста дълга дневна обиколка. Смята се, че на това място е заровена частица от Христовия кръст и земята е свещена. Вярващи от цялата страна посещават мястото и дори преспиват под открито небе, търсят камъчета и ги прибират в домовете си. Смята се, че всяко камъче има кръст на него и носи силна енергия.

23. Крумово и Музеят на авиацията

Крумово е селото, в което се намира летището на Пловдив и заради наши близки приятели там, винаги прекарваме чудесно. В района е Музеят на авиацията, чиято външна експозиция е богатство за българската история. Местят го в Пловдив на терен, който ще е близо 60 декара, така че се възползвайте да го видите на автентичното му място преди това да се случи. За да се стигне до музея се кара по главния път от Пловдив за Асеновград. Не се завива на табелата за с. Крумово, а трябва да се хване отбивката за летището, след ж.п. прелеза се завива надясно и се пристига пред музея.

24. Куклен и манастирът „Свети Безсребреници Козма и Дамян“

За пловдивчани поляните на Куклен, на които се организира и фестивалът WakeЪп! е място, което просто не дотяга. Освен питателен пикник и малко сън сред природата, посещението може да се съчетае с разходка до манастира. Той е построен до лечебен извор, който се смята, че бил познат още на траките. За мястото се споменава в архивите на Бачковския манастир от XI в., но не се знае точната година на градежа на духовната обител. Има богата история, която ще допълни посещението ви тук.

25. Кърджали, Перперикон и Каменните гъби

Една от любимите ми локации си остава района около Кърджали, който изобилства от места, които да обогатят и осмислят почивните дни. Посещението на Перперикон и Каменните гъби носят едни от най-ярките и прекрасни спомени от всичките наши ом пътешествия. 

26. Кюстендил и Земенският манастир

Кюстендил също е по-далечна дестинация, но не е невъзможно да се направи пътуване за ден. Тръгвайки рано сутринта се пристига още преди обед и в светлата част на деня могат да се разгледат основните забележителности – старите бани (които са доста, но всички са в центъра), художествената галерия на Владимир Димитров – Майстора, Историческия музей (който е един от най-добрите в България), Железният мост и разбира се, Крепост Хисарлъка. По пътя е един от най-впечатляващите за мен манастири – Земенският. Включете и него в обиколката. 

27. Мината Цар Асен

Мината Цар Асен е фотогенично място. Ние разбира се се изгубихме по пътя, не ни питайте как, но минахме точно през кариерата и ниската ни хондичка не го прие много добре. Може би трябва да се хване конкретен сезон, за да се види пълния контраст между водата и скалите, защото нашият резултат от заснемането беше това, което виждате по-долу. 

28. Ново Село

Имаме си Холивуд в нашата околия и това си е. Да, говоря за надписа на Ново село, който привлича не само местните, но и туристи от различни краища на страната. Може да се качите до него и да се снимате като допълнение от цялото изживяване 🙂

29. Павелско и параклисът „Св. Никола“

В Родопите са и китните села Павелско, Хвойна, където маршрутите за разходки са безкрай. Край Павелско има хубава пътека до параклиса „Св. Никола“, с която може да се запълни един ден от уикенда.

30. Пазарджик

Не съм предполагала, че ще пиша за този град, защото не ми е от любимите. Но няма как да скрия, че няколкочасово посещение, хапване в ресторант „Авангард“ и разходка из центъра, не вредят. Посещавали сме и малката зоологическа градина на „Острова“, един от големите паркове в града, който може да се включи в дневния маршрут.

31. Пампорово и Чепеларе

Разкривайки близки до Пловдив места в Родопите, не можем да пропуснем Пампорово и Чепеларе. Не знам дали всички са запознати, но в Чепеларе през 1902 г. фотографът Крум Савов открива в собствено фотографско ателие, което е първото в Родопите. В зимния сезон е пълно, но ние предпочитаме да ходим до там именно тогава, за да се порадваме на снежната покривка, която често липсва в града под тепетата.

32. Панагюрище

Панагюрище е място, до което сме ходили множество пъти. Освен центъра на града и катеренето по стълбите към Мемориален комплект Априлци, има още редица неща, с които запълваме посещението си там. Градът пази своято място в българската история и заради Панагюрското златно съкровище, така че не пропускайте музеите в града и къщата на Райна княгиня.

Ако сте решили да прекарате уикенд на спокойствие ви препоръчваме да отседнете в Джуджевата къща, където ще се почувствате като у дома си и ще се потопите в историята и традициите от региона. А ако посещавате града само за ден не пропускайте да насладите на гозбите в Механа „Старата къща“.

В допълнение може да се разходите и до винарна Румелия да вземете от ароматното розе, което предлагат.

33. Паниците

По пътя за Карлово и Калофер има място, което не бива да пропускате от обиколката си – това е местността Паниците, откъдето тръгва туристическият маршрут за Райското пръскало и връх Ботев. От поляната може да се насладите на гледката към връх Ботев или да резервирате някоя от стаите на „Калоферски бунгала “Букаците”. Един съвет: по пътя всеки ще ви препоръча да седнете на ресторант „Бяла река“, популярно място с рибни специалитети. Малко след него има много по-хубаво и скрито от пътя ресторантче, което ви препоръчвам с две ръце – ресторант „Прохлада“.

34. Перущица

Перущица е китен малък град в Родопите с важно място в българската история и само на 30 мин. от Пловдив. Освен Исторически музей, църквата Св. Архангел Михаил и Дановото училище, си заслужава да се посети и базата на бирария Hills, в която се организират турове, пролетни и есенни фестивали, които са магнит за местните. За нас включително. 

35. Пещера и крепост Перистера

От градовете около Пловдив, с удоволствие пътуваме и до Пещера, където се намира и възстановената крепост Перистера. Доста добра разходка на около час път от града под тепетата. Исторично и природно място, което не бива да се пропуска от маршрута. Ако все още не сте били, силно ви препоръчвам – добра реставрация, красива гледка и истинско разнообразие за малки и големи.

36. Първенец и Храбрино

За да избягаме от пловдивските горещини трябва само да отскочим до Първенец и моментално се разхлаждаме потапяйки краката в реката. За подсилване, включваме отскачане до съседното село Храбрино за питателно похапване на ресторант “Водопада”. Супер кухня и обслужване, много приятно място за разнообразяване на съботата и неделята.

37. Рилски манастир

Все си мисля, че някои дестинации нямат нужда от представяне, но след това някъде прочитам нещо, което ме шокира и си казвам, че винаги ще съм изчерпателна с обясненията си. До Рилския манастир сме ходили за ден. Да, беше дълго пътуване, но това място адски си заслужава. 

38. Сливен

Сливен го планирахме за ден. Станахме сутринта и просто запалихме колата. Още след попадането ни в центъра се вижда Старият бряст, дърво на повече от 1000 години, което се помещава пред впечатляващата сграда на Общината; Паметника и къщата – музей на Хаджи Димитър, един от националните герои, свързван с града, Часовниковата кула. Градът е известен с текстилната си индустрия и все още има съхранена част от старата фабрика на Добри Желязков в Музея посветен на темата. И разбира се, парк Сините камъни.

39. Смолян и Смолянската крепост Калето

Смолян е истински планински рай само на 100 км. от Пловдив. Интересните локации там са много, както природни, така и исторически. Пътеките са безброй, но като за начало може да се видят Смолянските езера, Смолянска крепост “Калето” в местността Турлука. Пътеката за Смолянската крепост ни показа наша позната и я намерихме непосредствено след Пампорово. След остър десен завой видяхме голям паркинг и стена за катерене. Имаше и табели и се ориентирахме бързо. Ние бяхме зимата, имаше сняг и като стигнахме до панорамната беседка над северната част на крепостните стени, не успяхме да се насладим на изгледа към Смолян. Но въпреки всичко, беше толкова тихо и бяло. Приказка. 

40. Сопот

Сопот е едно от любимите ми места, откакто направиха това супер модерно и удивително тренди обновяване на лифта – с басейн, майсторски сладолед, и т.н. Място за спускане с парапланери, возене с лифт, абе просто супер изживяване. Имаме си едно местенце за хапване, което сме го признали и само там ходим – много евтино и вкусно – механа „Добрила“. И всичко това само за ден! Как да не се зареди човек?!

41. Стамболийски

Да, колкото и странно да ви звучи ще ви препоръчаме да посетите Стамболийски (където думите „не знам“ и „не мога“ не фигурират в речника на местните, мото въведено от кмета им). Но посещението не го правим в кой да е ден. Ставаме събота сутрин и още преди да сме пили кафе, тръгваме натам. Взимаме прекрасно кафе от училищната лафка от тези най-стари кафе машини от соца, понякога си взимаме и банички, за да закусим. Но запазена марка на града са мекиците, най-вкусните, които сме яли! Закусили, започваме обиколка на съботния пазар, на който може да се намери от пиле мляко и да се изживеете истински културен шок. Но е толкова чаровно. 

View this post on Instagram

Не съм по социалните мрежи, ама хич. Никога не съм била. Просто нямам нужда от това консумиране на дигитални отношения и това си е! . Въпреки множество курирани профили и тоталното изместване на идеята, с която беше създаден #instagram, все още обичам да влизам и пиша тук, независимо от алгоритмите и покритието (тези страшни думи, от които някои настръхват). . Старомодна и консервативна съм за много неща и комуникацията е едно от тях, заедно с искреността в контактите, които създавам по пътя си. Когато няма какво да кажа – мълча, наблюдавам и релаксирам. Когато съм ентусиазирана, вдъхновена и впечатлена от нещо искам да предам това на другите хората и не спирам да плямпам и заставам на челна стойка. . Затова съм на приливи и отливи в постването, споделянето на истории, случки и снимки. Надявам се да разбирате! 🐱🐱🐱 . #blogger #copywriter #copywrite #bloggerslife #nature #naturelover #yogagirl #ducks #baby #babyducks #babyducksofinstagram #yellow #travelblogger #myplace #socialmedia #socialmediasucks #socialmediaforbusiness #blog #wellnessblogger #instafriends #writersofinstagram #writerscommunity #travelclub #yogaclub #namaste #omforthesoul #fromwhereistand

A post shared by Moni / OmTripsBlog (@sgrueva) on

42. Стара Загора

Древният град е само на час от Пловдив, пътувайки по магистралата, а има толкова интересни места за посещение и разглеждане. За еднодневно пътуване е чудесен избор. Антични мозайки, съхранени пътища от Древността, исторически локации от Възраждането, всичко това създава една прекрасна атмосфера за всеки турист. За нас най-любимо място си остава Парк Бедечка и прословутото езеро Загорка, към което се устремяваме всеки път. И тъй като сме страстни почитатели на градските паркове, другото наше местенце е парк Аязмото, от който останахме с много добри впечатления. Там се помещава и зоологическата градина, която също не трябва да се пропуска от маршрута.

43. Старосел и Старо Железаре

Пловдив е сякаш превилигирован по отношение на минералните бани. Може да отскочим да си налеем вода от Брацигово. Може да решим да отидем да си отпочинем за ден в минералните басейни на Старосел. Старосел го посещаваме главно зимата, заради открития топъл басейн и спа комплекса, който е отворен за ползване, за ден ползване на комплекса беше около 20 лв., което страхотен вариант за отпускане на зимното тяло. 

44. Сърнегор

Ако не сте чували за Сърнегор трябва да поправите този пропуск. Селото има невероятна природа, язовир, край който може да се разходите, а и носи интересна история, която жителите разказват. През 1944 г. пада американски бомбардировач и сержант Харолд Джеймс от Чикаго е заловен край с. Сърнегор. След нападение на кметството в селото, Джеймс е освободен и прекарва известно време с жителите, след което е прехвърлен в родината си. По-късно той изпраща благодарствено писмо на спасителите си. А по-късно в града е издигната паметна плоча на американския пилот.

45. Триград, Дяволското гърло и Ягодинската пещера

За Триград и региона отделихме цял уикенд, за да можем да разгледаме повече места. Тук е наситено от занимания и културно-исторически забележителности. Прекарахме една Нова година в този край на Родопите. Всеки престой сред тези зареждащи планини не просто ни кара да заобичаме, но и да не преставаме да търсим нови места за разглеждане. В областта могат да се посетят пещерите Дяволското гърло и Ягодинската пещера, като втората ми е адски любима.

46. Троян и Троянският манастир „Успение Богородично“

Всяка планина в България има своя си характер и освен близките до Пловдив Родопи, Балканът е този стожер, пред който всеки се прекланя. Троян е един от балканските градове, които беше избран от нас за уикенд дестинация. Дори самият път е интересен, през Беклемето, до Троянския манастир. Прекрасен маршрут, нали?

47. Хасково

Този вече доста дълъг лист от локации около Пловдив не може да мине без Хасково. А и след обновяването на парка около Монумента „Света Богородица“, където се помещава и Голямата камбанария, градът заслужава организирано еднодневно пътуване до там. Интересно е, че винаги се губим когато влезем по хасковските улици. Имахме и случай, в който не успяхме да излезем от града около час…ммм, да и то точно след нощно завръщане от Гърция, което забави прибирането ни още повече и ситуацията беше доста изнервена накрая. 

48. Хижа Здравец

Дали ще изберем да се качим на разходка над Марково, Гълъбово, в един момент все стигаме до хижа Здравец. Мястото, което е белязало детството ни, а сигурно не само нашето. Спомени от хладно и зелено лято нахлуват в съзнанието ми, семейни сбирки, одеала на поляните и барбекю. Винаги е хубаво да се качим до хижа Здравец, да вдишаме въздуха, да поиграем федербал, да отморим.

49. Хисар

Хисар е на по-малко от час път от нас и често го избираме за лятна локация, която предлага богат избор от минерални басейни на открито и закрито, културно-исторически забележителности. Разходката в Хисаря винаги е интересна и освежаваща. 

50. Резерват “Червената стена”

Екопътека или резерват „Червената стена“ е пример за природно и енергийно място, все дадености, с които Родопите са известни. Местата за релаксация са много и само от нас зависи колко дълбоко в горите ще навлезем. Резерватът обхваща землищата на селата Бачково, Добростан, Орешец и гр. Лъки. Може да се достигне до него по различни пътища, ние всеки път избираме различен. Мястото се характеризира с голямо разнообразие от растителни и животински видове, различни маршрути и т.н.

51. Чудните мостове

Чудните мостове е много туристическо и познато място. Красиво и зиме и лете, по пътя винаги внимаваме – тесен, със завои, не ми е от любимите. Става за хубава разходка и разнообразяване на почивните дни и винаги откриваме нови скрити местенца, на които да се насладим. Близо е и село Орешак, което също препоръчваме за нощувка. Празнували сме там Нова година и мога да кажа, че човек няма как да не заобича Родопите след това.

52. Село Шипка

По пътя за Русе, село Шипка винаги остава в страни. Ето защо един ден си казахме, че специално трябва да отидем там. По стечение на обстоятелствата беше точно когато се празнува 3 март. Не беше нашето като изживяване, много хора, адска навалица, руски знамена повече, отколкото българските, но все пак село Шипка си заслужава разходката. Не само руската църква, а архитектурата на старите къщи тук е удивителна.

53. Широка лъка

Автентично и историческо място, което трябва да се включи в обиколката на Родопите. Правят страхотни пържени филии в едно от местните кафенета и имат запазени традиции, които се спазват и до ден днешен. Един от традиционните събори са кукерските празници, които предлагат истинско забавление, а и повод да се посети това родопско кътче.

54. Язовир Батак, Цигов чарк

Място, което всеки сезон е прекрасно. Лятото – за да избягаме от горещините, зимата – за да видим сняг. Както се разбра, голяма драма ни е снегът, дебнем го по другите места, за да му се радваме! Всеки, който е от Пловдив знае, че в града не се задържа особено снежна покривка и се налага да бягаме в планинските райони като Смолян, Пампорово, Чепеларе, за да видим бялата пелена покрила земята.

Батак също е опция. Посрещали сме там Нова година, ходили сме на пикници, имаме си и любимо място за хапване на супички в началото на курорта. С много ръце винаги гласувам да ходим до там, независимо от сезона, а и по пътя има много опции да спрем и да разгледаме още места.

55. Язовир Въча

По пътя за Девин задължително спряхме на язовир Въча, който за мен е един от най-красивите язовири в България. Има безброй пътеки около него, така че цял ден също може да се отдели за тази дестинация. 

Бонус дестинация:

Бях ви обещала и бонус дестинация за ден от Пловдив и това, което ще напиша си е чиста екзотика, но е факт – за ден сме ходили дори и до Бургас. Толкова обичаме морето, че не може да чакаме само един сезон, за да му се радваме. Когато болезнено ни залипсва (както е сега) правим такива странни експерименти. Голямото синьо е нашето истинско бягство, нашата най-голяма любов, нашето най-силно енегийно зареждане, което не можем да усетим никъде другаде. Да тръгнем сутринта, да изкараме един ден на морето в Бургас и да се върнем вечерта късно в нашия си Пловдив. Нашата запазена марка. Истински нашето с нещо! 

Кажете и вие какви странни неща, свързани с пътуване, правите?

 

Сподели мислите си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.