Спирка по пътя – Провадия и крепостта Овеч

Пътят за морето минава през места, които често подминаваме, за да стигнем по-бързо до голямото синьо. Бяхме се зарекли, че това трябва да се промени и ето, че за един ден по пътя от Пловдив до Варна успяхме да спрем в Шумен, за да разгледаме Паметника на създателите на българската държава и в Провадия, за да се разходим из руините на крепост Овеч.

Разбира се, това, което ни се случи е, че тръгвайки рано от родния ни град и стигайки до заветните за нас локации, слънцето беше високо в небето, лятото беше в разгара си и някак за пореден път жегата ни свари на най-откритите и топли места. Един непоискан съвет: ако избирате да пътувате до Крепост Овеч, изберете пролетта или ранната есен, или някой преди обед. 

Провадия

Градът се вие и превива около централния път за морето с китните си къщи с интересна архитектура. В самия град не сме се разхождали, защото пристигнахме в голяма жега и още преди да сме посетили морето имахме тен, като след няколко дневни морски бани. Отвисоко гледката към Провадийското плато е забележителна. Вижда се колко зелен и китен е градът. 

От билото се вижда и тази странна сграда в далечината, за която не успях да намеря информация, ако някой знае нещо да пише 🙂

Крепост Овеч

Докато караме из Провадия, вдигаме поглед нагоре и виждаме как крепост Овеч  опасва града. На входа в долната част ни посрещнаха усмихнати девойки и котето Овеч. Не знаехме, че ни чакат 111 стъпала нагоре (независимо дали ще минете от източния или от западния вход – от едната страна са старите каменни стълбища, от другата – съвременна вита стълба, която отвежда до платото на Калето, все има катерене), но поне имаше сенчести пейки, които даваха шанс да си отморим за кратко.

Малката ни китайска стена, така мога да определя това уникално място, впечатлява със заветните архитектурни и строителни мащаби за времето си. Първото име е Проват (от старогръцки – „овца”). Затова по-късно приема името Овеч. По време на османското владичество, крепостта се нарича Таш Хисар (каменна крепост), иначе за местните е Калето. Има открити свидетелства, че платото Калето е обитавано още от V в. пр. Хр. Разбира се, като на много места в България, се откриват основи от тракийски капища, свещенни места, които са използвани като място за преклонение. Укреплението датира от III в. и продължава да се използва до XVII в. Виждат се останки от жилища, кладенец (с дълбочина около 79 м.), църкви, рицарски затвор, отбранителни съоръжения, кула, щерни, раннохристиянски гробници, улици и др. Две плата Калето и Табиите са свързани и разходката преминава през голям метален кръст. 

За да се разгледа всичко беше необходимо максимум около час. Целият заряд, който е зареждал мястото през хилядолетната му история може да се усети още с първите стъпки.

Още от Шумен ни вървеше на животинки, които се навъртаха около нас, те бяха нахранени, погалени и дарени с внимание.

 

 

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.