Една октомврийска събота и слънцето, което пече ниско в небето и огрява косо земята, ни отведоха до града на Васил Левски, за който разбрахме, че освен архитектурното чудо на Кольо Фичето – Покрития мост, приютява и втората по големина зоологическа градина в България. Наравно с това, топлият град ни накара дълго да се разхождаме из архитектурно-историческия резерват „Вароша“, оглеждайки старите къщи, музеите и черквите, които се намират по неговите улици. Стигайки до върха вече бяхме планирали да разгледаме средновековната крепост, свързвана с въстанието на Асен и Петър, заемала важно място до идването на османците.

Подобни места са имали много по-голямо значение в миналото. Ловеч е голям търговски център с разнообразна стопанска дейност, а сега с множеството важни културно-исторически паметници, забележителности, култура и архитектура. По улиците виждаме много гости на града, със сигурност привлечени не само с историята, но и от прекрасния център, парк и заведения. В околоността има и много други места за посещение, които правят разходката в този край истинско приключение – Крушунските водопади, Деветашката пещера, и др.

Централният площад в Ловеч и паметникът на Екзарх Йосиф I

Първо се запътихме към централния площад на града, минавайки през бароковите къщи, които като ансамбъл се намират из целия град. Посреща ни паметникът на ловчанския митрополит, който по-късно застава начело на Българската екзархия – Йосиф. На много места пише, че това е единственият паметник на Екзарх Йосиф в цяла България. Уви, след проверка се оказва, че не е така, има такъв и в Калофер, където е роден Лазар Йовчев.  

Покритият мост на Кольо Фичето

Оттам се запътихме към една от основните забележителности на града – моста построен от българския архитект Кольо Фичето, оставил забележително архитектурно наследство. Улиците ни отведоха до друго централно място – площада и паметника на Тодор Кирков, революционер и участник в Априлското въстание. Тук може да намерите струпани на едно място доста разнообразни и хубави заведения. Видяхме, че ресторант „Драката“ предлага хубаво меню, а и е предпочитано място.

През който и мост да минете в Ловеч, гледката и разходката си заслужават и все отвеждат до хубави места.

Ето и една от детските градини на града.

Архитектурно-исторически резерват „Вароша“

Уличките на Вароша веднага грабват с калдъръмите, зеленината и чудната архитектура. Доста от постройките са реставрирани, превърнати са в музеи, други са жилищни сгради, ресторанти, заведения.

Точно до Културно-образователен център „Д-р Васил Радославов“ е направен графит с цитат на Васил Радославов, който заема поста министър-председател на България няколко мандата. „България обединена, ето моят идеал“.

Храм „Успение Богородично“ в кв. Вароша

Освен музеите, във Вароша се намира и храмът „Успение Богородично“, където е служил поп Кръстю. Черквите винаги ме привличат, не пропускам да вляза и в тази.

Паметникът на Васил Левски

Стълбите към върха ни отвеждат до паметника на Васил Левски, който се намира на площадка пред средновековната крепост „Хисаря“.

Средновековна крепост „Хисаря“

Тези подредени с особен ред камъни привлякоха вниманието ми, след като приятели ме попитахa каква е функцията им. Подобно нещо не бях срещала никъде до този момент, дори и по време на историческите лекции, експедиции, конференции. Тъй като не успях да отговоря, определено това ме човъркаше да намеря информация. С каква цел за поставени, каква е функцията им и от кой период на съществуване на крепостта са?! След любезната справка направена с Елена Георгиева, главен уредник в РИМ – Ловеч, разбрах, а каменните блокове са разположени по границата на крепостта и имат защитна функция. Служели са като капани за приклещване и счупване на краката на враговете, които са искали да атакуват крепостта. И имайки предвид, че средновековният Ловеч е административен, духовен и търговски център и преживява истински разцвет в периода XIII-XIV в., може да се счита, че са от този период.   

Паметник в чест на загиналите в Априлското въстание

Зоологическата градина

Паркът „Стратеш“ е природно място за разходка и преминава в зоологическа градина, която наистина е доста голяма по площ, въпреки че разнообразието от животни не е особено. Личи, че са гледани добре, дори бих казала, че от всички зоологически, които сме посещавали до сега, тази беше с най-милите животинки. 

Къде да похапнем?

Малко по-рано ви споменах, че с хубаво меню е един от ресторантите на площад Тодор Кирков. Ние обаче седнахме в двора на механа „Вароша“, чието меню определено беше на ниво, а видяхме, че има и хотелска част. Ние не останахме да пренощуваме в града, бяхме само за през деня, но видяхме, че има доста прилични места за отсядане. 

Може да ни покрепите тук: