Ако на някой му се кара сърф отива в Ахтопол и се слива в едно с вълните. Ако желанията са насочени към въздушните стихии – отива в Сопот. Не подаряваме вещи, подаряваме си знание и изживявания (да се разбира книги, билети, екстремност, споделеност). Един от подаръците беше тандемен полет с парапленер над Сопот в подходящо за нас време и стига вятърът да позволява летене. След…
Изкушаваща приятелска покана ни отведе към едно селце, за което не бях чувала преди, но чието име звъни все още в ума ми. Сърнегор. На около час път от Пловдив в посока Карлово – Калофер се крие това природно дзен местенце с интересна история. Станахме сутринта с Дидо, направих малка тава домашен киш, който да върви като допълнение към предложението да изпием чаша английски чай…
Не знам защо, но предпочитам обиколките за един ден. Дават ми нова перспектива и ударно ме измъкват от рутината и злободневните теми. Просто да хванем колата и да отидем някъде из България, след това да се върнем, да си починем и на сутринта, на свежа глава, да решим къде другаде да отидем. Правили сме такива акробатики, че ум да ви зайде. Решението до Троян го…
Имаше период, в който всяко лято бяхме в Русе. Бабата и дядото на Дидо бяха там и ни се отдаваше възможност от пловдивските жеги да ходим да се морим на русенската топлина. Ако сте били в Русе през лятото, със сигурност знаете за какво говоря. Тези пътувания бяха като истинска ваканция за нас, почивка от работа, учене. Разбира се, по пътя имаше места, които бяха…
Още докато пиша заглавието в тази социално дистанцирана ситуация си мисля, или по-скоро се надявам… е, може и да се получи. До Гергьовден има доста време, цял месец, та защо да не повдигна малко духа и да не събудя надеждите, че ще имаме скоро възможност да мърдаме някъде. Та било то и в пределите на наша България. Винаги е добре, когато имаш приятели в различни…