Шумен, както и Провадия винаги са в страни от маршрута ни. Oсобено когато сме тръгнали от Пловдив към Северното черномирие и не ни се спира особено. Винаги има изключения от правилото. Kогато решим, че трябва да видим места, които сме изпуснали – нищо не може да ни спре. Така започнахме малко по малко да отбелязваме и локациите в Северна България, които си заслужават да бъдат видени.
Шумен и Паметник „Създателите на българската държава“
Този паметник е един от внушителните социалистически монументи, който устоява на времето, предрасъдаците, климатичните условия и се забелязва още от много далече поглеждайки към най-високата точка в Дунавската равнина, а именно – Шуменското плато. Също както сградата Бузлуджа се извисява в Стара планина и се вижда ясно да стърчи на върха на планината, така и в този случай имаме една забележителна конструкция, която привлича местни и туристи с масивната си архитектура и забележителна изработка. А и няма как да е иначе. Именно Паметникът „Създатели на българската държава“ е най-големият исторически паметник у нас. До него се стига по живописен път, който се издига на 450 метра надморска височина, на около 6 км. от Шумен. Хълмът, на който е разположен се нарича Илчов баир и е място за отмора на шуменци и гостите на града, защото е прохладно място, далече от градския шум.
Освен с автомобил, има и друг начин да се достигне до паметника. От центъра на град Шумен тръгват 1 300 стълби. Ако сте ентусиасти и имате време пред себе си може да изберете и този начин, за да се качите до горе.
Ако все пак сте избрали да отидете с кола, като нас, също няма да съжалявате. Точно преди да се завие към паметника има заведение, детска площадка. Пътят е тучен и зелен. Разбира се, това зависи от сезона, в който сте решили да посетите мястото. Ние бяхме избрали знойни летни дни да се отбием до това историческо кътче.
По данни това е най-големият паметник в България. Освен това забележителната мозайка на открито, част от композицията е най-голямата за цяла Европа. Типичен елемент от социалистическия период в България е поставянето на капсула в осовите на паметника. В нея се съдържа послание към идните поколения. Такива капсули са поставени с редица български паметници като Бузуджа, Альоша в Пловдив, Създателите на българската държава в Шумен. До този момент не съм разбрала такава капсула да е отворена и съобщението да е прочетено. То със сигурност ще е в риториката на периода и спазването на комунистическите ценности и завети от лидерите. Въпреки това е част от историята ни и би ми било интересно да прочета написаното.
Паметникът е запазил ликовете на най-видните наши владетели от самото начало на създаване на българската държава. Хан Аспарух, хан Тервел, хан Крум, хан Омуртаг, княз Борис, цар Симеон Велики и учениците им Климент, Наум и Ангеларий са изсечени в каменните блокове. Важни думи, с които всеки българин е запознат, стоят издялани в камъните. Те се вписват чудесно в концепцията на композицията, за да ни напомнят за мъдростта на владетелите. Напомнят и за преходността на нещата.
„Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият по-късно, като види тези писмена, си спомни за този, който ги е направил…”
Само когато човек е там горе, усеща истинския мащаб на направеното от човешката ръка. Вижда се и таланта на хората, които са го измислили. Чувстваш се малък, дребен, на фона на каменните трансформъри, които се извисяват над главите на посетителите. В Западна Европа, така се чувстваме във величествените катедрали, чиито куполи сякаш достигат небето. В България, определено мога да кажа, че места като Бузлуджа, като паметника в Шумен (за добро или за лошо) са тези места, на които се чувстваме малки.
Pingback: Спирка по пътя - Провадия и крепостта Овеч - OM TRIPS Blog