1. От серията Ню Йорк
2. От серията САЩ

Още статии от поредицата:

• Един ден в Ню Йорк
• Цветният Кейп Мей 
• Американско лято или какво да правим в Уайлдууд, Ню Джърси
• Атлантик сити. История в снимки. 

След като посетихме Ню Йорк, вече знаехме защо хората обичат този град, но и доста добре осъзнавахме защо толкова много хора го мразят. Такива градове ни учат да превъзмогваме много неща, дори и самите себе си. Eдновременно с това ни учат да не взимаме всичко на сериозно и да оценяваме малките неща. Загубвайки се в морето от хора, в Ню Йорк може да намерите много други неща.

За тридневното ни посещение все още помня адреналина от изживяното, който ни държа дълго време и ни подтикваше да разказваме с ентусиазъм. Постепенно, обаче, миризмите се размиват във въздуха, мислите вече не са така ярки, както преди, а местата, които сме посетили, се превръщат в далечни и нереални.

(EN) New York in three days

Със сигурност Ню Йорк не е от типа градове, които може да забравиш лесно. Виждаме го често във филми, по снимки, опознаваме го чрез разкази и сами си създаваме определена представа много преди да вървим по неговите улици. Всичко това продължава и доста време, след като си тръгнем оттам. Ню Йорк ни посрещна и ни изпрати по пътя обратно за дома. Ето защо го чувстваме и толкова специален, защото за четиримесечния ни престой на американска земя ние се завърнахме като пътешественици и той успя да ни превърне във вечно търсещи хора.

Ден първи

Още с пристигането си се бяхме зарекли, че ще тръгнем из Манхатън без карта, без цел и без определен маршрут. Хотелът ни се намираше на Таймс Скуеър. Беше евтин вариант, който ни удовлетворяваше напълно, тъй като отивахме в стаята само да преспим. При споменаването на Хотел Картър все още леко настръхвам, но без такива изживявания не може. Все пак, ако търсите настаняване по определен бюджет, проверете това място, защото определено предлага доста конкурентни цени (но имайте предвид, че предлага само това :).

Всичко това остана на заден план, след като пред нас се откри един гостоприемен и зелен (за мое доста голямо учудване) град, с малки и големи паркове, мултикултурни квартали и уютни места. И на двамата с Дидо ни хареса полярността на Ню Йорк и пренасищането, което се чувства навсякъде – по улиците, в хората, във въздуха.

След като се настанихме, решихме да предприемем първата обстойна обиколка. Бяхме с целия си багаж и наистина се радвахме като оставихме куфарите и раниците. Вече се бяхме влюбили в Сентръл парк след първото ни посещение и тръгнахме по Шесто Авеню, което води до зеления оазис. По пътя реклама и архитектура се надпреварваха еднa с другa и надвисваха над всички, карайки минувачите да забравят за синевата.

Наравно с тях, обаче, има и исторически места като Катедралата на св. Патрик, сгушена между съвременните сгради, която няма как да бъде пропусната. Същото е и с красивата фасада на Църквата св. Томас, която открихме след като свихме по Пето авеню. И всичко това само за скромните 13 пресечки…

Ако обичате парковете колкото нас, Central Park ще ви пасне перфектно. Местата, които постепенно се разкриваха, са сякаш излезли от някоя живопис. Вървейки и говорейки на различни теми, не усетихме как се беше смрачило. Контрастът с уличната действителност е забележителен.

През нощта също може да намерите скрити съкровища. Само имайте предвид, че нощем не може да се остава до късно в парка, защото го затварят от 1 до 6 часа сутринта. Факт, с който трябва да се съобразите. След успокояващата разходка се запътихме към хотела, за да преспим и да се заредим за следващия ден.

Ден втори

В Gotham City оживлението, шумотевицата и сирените ни събудиха още в ранна утрин. Вторият ден обещаваше слънце, а организацията ни беше доста по-запълнена и сякаш времето премина изключително бързо. Статуята на Свободата, Елис Айлънд, Сохо, Уол Стрийт, Бруклинският мост, 9/11 мемориал, Китайският квартал. Всичко това ни звучеше много обещаващо и нямахме търпение да осъществим листа.

Отново успяхме да посетим Батери парк и този път стоически изчакахме дългата опашка, за да се качим на ферибота, който води до Статуята на свободата и Елис Айлънд.

Пътуването с ферибота позволява да видите Ню Йорк и да снимате небостъргачите от корабчето. Винаги се получават добри снимки. Когато пристигнахме на първия остров се разходихме до Статуята на Свободата. Не искам да ви разочаровам, но Зелената (или Синята, зависи от гледната точка) лейди не е това, което очаквах. Размерите й на живо не са така внушителни и сякаш се губи из дърветата на парка, който я заобикаля. Харесва ми, че е символ на новото и авантюристичното и затова нямаше как да не я посетим, но някак филмите и снимките, които виждаме я показват по-внушителна.

Елис Айлънд повече ме впечатли. Там може да прекарате поне няколко часа. Музеят е внушителен, а гледката към Mанхатън – прекрасна. Елис Айлънд е първото място, което емигрантите са виждали след дългото презокеанско пътуване с надежда, че могат да започнат всичко отначало. Силно ви препоръчвам филма Golden Door, който много точно описва мястото и настроенията от тази епоха.

Наистина дълго време прекарахме на островите, но големите зали и музейните експонати, снимки, стари паспорти и т.н. ни бяха много интересни. Последва връщане с ферибота обратно до брега, след което поредната локация беше Бруклинският мост.

Запътихме се към него, не ни отне повече от няколко минути. Искахме да преминем, за да разгледаме кварталите отвъд него, но времето изключително много ни притискаше, затова си останахме в Манхатън. При следващото ни посещение със сигурност ще обиколим по отделните квартали на Ню Йорк.

Оказа се, че много близо до Бруклинския мост е и мястото, където са били Кулите Близнаци. Така пътят ни отведе до мястото на трагедията от 11 септември. Независимо от моите убеждения по темата за атаката, когато отидеш на мястото, осъзнаваш колко страшно е било в действителност. Изключително централно и оживено място, сякаш сърцето на града. Не успяхме да видим 9/11 memorial завършен, защото все още изглеждаше като строителна площадка, но концепцията ми харесва изключително много. За сметка на това си купихме няколко хубави спомени от магазина, който няма как да пропуснете заради тълпите пред него. Вътре може да гледате и документални филми за атаката, да слушате интервюта и т.н. United by Hope е водещото мото, чрез което все още се събират благотворителни средства.

 

Продължихме нагоре към Уол Стрийт и известната статуя на бика, която е символ на финансовото благополучие. Повярвайте ми, това може би е най-заснеманата локация в Ню Йорк, да се вредите е почти невъзможно. Решихме, че така или иначе не е нашето място и се запътихме пеш към Китайския квартал.

 

Опитахме китайския специалитет драконова брада или брадат дракон (Dragon Beard candy), който направиха направо пред нас. Вкусът и видът са нещо като турското пишмание. Беше забавно да гледаме как го правят, обаче.

Минахме през Сохо и много други места, през които самият път ни водеше. В този квартал на артисти и културни събития има за всекиго по нещо. Малки фотографски галерии успяха да ни отклонят от пътя и разгледахме няколко изложби. Има и достъпни магазини, от които може да вземете по-артистични сувенири и подаръци за вашите близки. От улица на улица се озовахме отново на Бродуей и заварихме нощен Манхатън. Чудно цветен и леко хипнотичен. Така премина и вторият ни ден, очите пълни – сърцето също.

Ден трети

Последният ден беше отреден за стягане на багажа. Успяхме също така да изпием последното ни нюйоркско кафе. Седнахме непосредствено до хотела и гледахме минувачите, забързани и скрити под своите чадъри. Ню Йорк ни изпрати с дъждовно и мрачно време, сякаш усетил и нашето настроение. Все още не бяхме готови да се сбогуваме с него. Не и в онзи ден. Нямахме особен избор, обаче. Гарата Порт Оторити е точно до мястото, където бяхме отседнали. Именно от там си хванахме автобус до летище JFK. Тръгнахме по дългия път назад към родната България.

Довиждане, Ню Йорк и до нови срещи! 

Ако историята ви е харесала, споделете я! А ако вие искате да добавите нещо, пишете ни!

Ваша,

М.

PIN IT