Берлин

Беден, но секси

Преди време кметът на Берлин беше дал следното определение на града – „Беден, но секси“. С годините този етикет ми се е запаметил в съзнанието. За мен Берлин има образ на мъж с много лица, който може да стои и да ниже историите си, приключенията, поуките, уроците, паденията и възходите си… Разкази, които никога не омръзват. И колкото пъти да се завръщаме тук винаги го чувстваме като гостоприемен домакин, който има какво още да разкаже за бунтарските си години.

Казвам Берлин и вече съм там… с плакатите, с надписите от огънати светещи букви, между историята на изтока и запада, на бруталността и новото изграждане, на правите улици, на мащабните строителства и ширналите се булеварди, на заведенията, на емблемите в музиката, културата, киното, фотографията, на кварталите, на различностите като цяло – в хората, в поведението, на порива към свобода, който е пропит дори в метрото без бариери и чекиращи устройства.

Онзи берлински дух

Берлин е да го обикаляш с приятели. Берлин е да се удавиш в неговите квартали, улици, сгради. Той не е типичният туристически град, в който вървим с карта в ръка (не че не съм го правила, де) и търсим забележителности, пред които да се снимаме. Целият град е забележителност. Целият град все още носи особената следа от миналото и някак всички ставаме част от него. Съпричастни. Във всички прекрасно уредени градски пространства. В старите бирени фабрики превърнати в място за изкуство, в малките градинки между блоковете, в музеите, които разказват миналото по един увлекателен и интерактивен начин.

25 години от падането на Берлинската стена

В Берлин бяхме цяла тумба. Всички до един горят за този град и го чувстват като нещо повече от европейска столица. И бяхме там точно за отблязването на 25 години от падането на Берлинската стена. Без да сме го планирали. Просто си купихме евтините билети и отлетяхме. Още след първия път, нашите пътувания все ни отвеждаха там през есента.

Едно обаче е сигурно – оставихме на заден план всичко, което бяхме мислили за това място. Защото още със стъпването на Шьонефелд и тръгването по онази (доста често мокра) алея, която ни отвежда до метрото, всичко сякаш говори, че ще имаме прекрасни следващи дни. Защото всичко в Берлин е едно голямо приключение, без значение дали вали, духа или е облачно.

P.S. Мисля, че пролетта и лятото също биха били чудесна идея да отлетим натам. В града и околностите има големи езера с градски плажове, от които берлинчани постоянно се възползват, за да са навън сред природата и да се разхладят в летните горещини.

В този град отсядаме само и единствено в airbnb. С две ръце подкрепям настаняване в берлински жилища – всички апартаменти са като излезли от списание за интериорен дизайн.

Обиколка из кварталите се включва всеки път когато се озовем на берлинските географски ширини. Кварталите са невероятно различни един от друг и заслужават вниманието, разходките, сядането по зеведенията там – Кройцберг, Мите, Панков, Фридрихсхан…

P.S. Има страхотни карти за всеки квартал, които показват какво може да се посети в района – места за хранене, забележителности, музеи, и т.н.

Отдалече се вижда кулата на Александър Плац, обиколката на Райхстага става лесно и си заслужава, богатството от музеи за всеки интерес се нижат пред нас и се чудим в кой първо да влезем. Вървим, гледаме и попиваме върволицата от графити на East side gallery. Бранденбурската врата, Чекпойнт Чарли, Музейният остров – центърът на Берлин е очарователен сред есенните листа и ниската светлина, която го озарява. Мемориалът на Холокоста и музеят към него са спирка в обиколката. И ето, че нощта идва и осветява града по различен начин.

Ставаме едната сутрин и се засилваме към Темпелхоф. Взимаме кафе за из път, грабваме някакви закуски и се паркираме на мястото, което берлинчани в момента са направили градска градина с подправки, зеленчуци и всякакви зелении. И въображението ни работи как само преди няколко десетилетия е било едно от най-натоварените летища. Оставаме там по-дълго, след това се разхождаме из квартала. Оттам се запътваме към Мемориалната черва Кайзер Вилхелм и зоологическата градина в Берлин, до която е и музеят на фотографията. Местата за посещение за много. Никой не може да скучае – афишът с изложби е дълъг, световни имена привличат като магнит да влезем и да разгледаме различни малки и големи галерии.

Всяко едно място за хранене и кафене привлича и искаме да седнем в него. Заради обстановката, заради менюто, заради интересните неща, които предлага. Къри вурст с питка на Чекпойнт Чарли, фокачи от квартално заведение пръскащо се от хора вън и вътре в квартал Мите, мексикански ресторант, който влизаме пригладнели и ни се стрива, че е най-якото място на света. Където и да влезем, сякаш няма да останем разочаровани с храната, остановката, обслужването. Тук са най-новите тенденции – метални сламки, еко материали, фенси опаковки, в магазините за пластмасовите бутилки се плаща допълнително, а ако се върне се приспада сумата, всичко се рециклира, а дори и жилищната кофа за смет се заключва, за да се следи кой как се грижи за боклука си.

Да, Берлин е многопластов и всеки може да намери това, което търси.