Други статии от поредицата На гости на…:
- На гости на…Люба Софрониева (Ница, Франция)
- На гости на… Константина Василева ака Redhead Explorer (Уeлингтън, Нова Зеландия)
- На гости на… Михаела Белорешка (София, България)
Вече сме все по-близо до летните месеци и дългите светли и топли дни. Настоящата ситуация кара ума ми все по-често да лети към морския бряг, където всичко се отмива с лекотата на една вълна. Как можем да скъсим разстоянието между Варна и Пловдив в положение като сегашното? Оказа се много лесно. Нужен ми беше само един положителен отговор от слънчев човек, който да откликне на идеята за включване в рубриката „На гости на…“ и вече в мислите си пътувам към морската столица (а скоро надявам се и в действителност).
С Мила се познаваме виртуално от няколко години, бях й писала по повод йога календара, който издаваше. Още тогава тя ми отвърна със слънчеви думи, и ето че контактът ни прерасна в оформянето на това истински зареждащо интервю, което разкрива хубавите места в нашата родина и интересни идеи за запълване на обиколката из Варна. Говорим си и за изкуство, йога и книги, все интереси, които надявам се ще привлекат и вас в следващите няколко минути.
В твоите представи как изглежда едно „ом“ пътешествие?
Всичко според мен е в нагласата. Предварително е нужно да сме настроили съзнанието си, че тръгваме на важно и специално за нас пътешествие, в което да изследваме себе си, да се преоткриваме, развиваме, научаваме нови неща за себе си и за света около нас, да търсим вътрешен мир и хармония. Има значение първоначалното намерение, независимо накъде сме се отправили – дали ще попаднем сред природата или в непозната градска среда, дали ще сме насаме със себе си или ще срещаме нови хора, да желаем да стоим „отворени“ за случващото се около нас, като непрекъснат поток от променящи се обстоятелства, в които оставаме открити, изпълнени със смелост, прямота за самите себе си и да се движим отговарящи с разбиране на този поток, да търсим синхронизацията между вътре и вън!
Чувстваш ли Варна като “ом” локация?
Разбира се! Отново, както казах, всичко е в нагласата, в смисъла, който самите ние придаваме на определено място, обекти, субекти, ситуации! В този ред на мисли, считам, че всяко място може да бъде Ом локация, стига предварително да сме почувствали онзи вътрешен заряд, който да ни тегли към точно определено място с особена за нас цел, въпреки дори и за нас тя все още да остава неизвестна! Както казват дзен будистите: „На върха на планината ще намериш онзи дзен, който донесеш със себе си!“. Въпросът е да се замислим какво носим със себе си, дълбоко скрито под много други пластове – дали са добри мисли и радост, усещане за хармонично даване и получаване и че сякаш сме благословени, или сме изпълнени със страх, болка, нежелание за споделяне…Оттам идват приятните или неприятните ни изживявания, независимо къде се намираме!
Специално място във Варна, което искаш да споделиш с нас.
Много са! Но особено специално място, за което малко хора се сещат и където винаги, когато отивам мога да остана на спокойствие в тишина, за да съзерцавам красотата на града, е хълмът с Телевизионната кула! Оттам се открива една от най-прекрасните гледки към града, едновременно се виждат морето и Варненското езеро, нос Галата, пристанището и голяма част от Варна, такава каквато е, натоварена, под пара, дишаща, живееща, с вдигнати платна към необятната морска шир… По всяко време на деня е чудесно да си там, но най-приятно е по изгрев или залез слънце, разбира се! Цветовете на небето и цялата атмосфера на града са спиращи дъха! Ако си спомняте песента „Ела, изгрей!“, тя имаше изображение точно от това място 😉
Какво задължително трябва да опитаме докато сме в града?
Сангриа в Кубо на плажа (виж следващият отговор), фалафели от момчетата на Фонтаните до Операта, бири при Averi beers, особено от вариантите на Гларус – крафт бира от Варненска независима пивоварна, броколи със сметана и шоколадово суфле в Съндогс/Sundogs, хляб от пекарната на Елена Драганчева (особено любим е Слънчева мома! Вижте Facebook страницата ѝ, мисля, че е равностоен конкурент на хляба от Слънце и Луна в София!), супички и хумус в Храна за любов, домашен хайвер и домашни пържени картофи в ресторантчето Костакис в една от пресечките в близост до Археологическия музей!
В другия смисъл на опитвам, бих препоръчала вземане на урок по каране на сърф при Стилиян, разходка с кола по крайезерния път до Белослав, което включва качване на ферибот с колата от единия до другия бряг, за да си направите истинска обиколка на Варненското езеро! Да присъствате на прожекция на фестивала за късометражно кино на Аспаруховия плаж Карантината, да стигнете до фара на Галата и оттам да слезете по многобройните стъпала водещи през истинска елфическа гора до малко плажче и ресторант със знаменитото наименование Романтика, за да видите Варна челно от отвъд, да отидете на плаж на Паша дере или Черноморец и да присъствате на неповторима йога практика там… Предложенията могат да продължат!
Къде ще ни заведеш да изпием кафето си?
Със сигурност едно от местата е Жива природа! Едновременно магазин за натурални и био продукти и кафене, където лятото можеш да изпиеш разхладителна лимонада със сироп от бъз и мента или да похапнеш прясно приготвени полезни храни! Другото място е Социалната чайна, точно срещу магазинчето Жива природа. Там докато пиеш чай или кафе, може да участваш в интересни събития, да се учиш да рисуваш акварел, да се срещаш с вдъхновяващи личности в творчески ателиета.
И целогодишно любимо място е Кубо, на плажа или в уличките в близост до ЖП гарата. Те са две места под едно име, на един и същ собственик. Имат неповторима арт атмосфера, музика и присъствие в градската среда.
Не можем без да се спрем в някои интересни музеи и галерии. Сподели с нас твоите любими галерийни места в морската столица.
Един от любимите ми е Музеят на куклите към Варненския куклен театър. Посещавайки го може да научите много за историята на кукленото изкуство и да прекарате вълшебни мигове сред приказки и сенки! Той се намира на изключително приятно слънчево място в сърцето на Варна. Сред тихи улички, скрити между главната улица и площад Независимост, той си има за съсед и една от най-хубавите и любими мои галерии – Папийон. Там се организират едни от най-добрите изложби! Често обичам да ги навестявам… А в уличката срещу тях е място също с история. Първоначално бе Хатори, магазин и бистро за уважаващи природата хора, след това се превърна в пекарната на Елена Драганчева за самодивски хляб и други вкусотии, сега отново е заведение за мислещи толерантно хора… Цялата тази навалица от приятни места е сред пейзаж от стари сгради, пейки с припичащи се на слънце котки, тишина сред суматохата на града и разчорлени от вятъра облаци сред най-пищните на цветове небеса! Преди имаше и малко фонтанче с бълбукаща вода, дано го възстановят един ден!
Други любими музеи и галерии са Художествената галерия, с прекрасното пространство на последния мансарден етаж, където се организират концерти и пърформанси (част от театралния и музикалния фестивал Варненско лято и др.) Contemporary space, галерия за съвременно изкуство с интересни изяви на художественото, музикалното, литературното изкуство.
Археологическият музей, с неговите прекрасни програми за деца и проявите в английския двор, където през лятото с наслада съм гледала open air концерти и изпълнения на велики артисти. Трябва да се посетят и Римските терми вечер, когато са осветени! Изживяването е неповторимо, а и може също да се присъства на концерти, представления или откриване на изложби!
И още много други места си заслужават внимание, разбира се! Паркът на Музея на Владислав Варненчик, Етнографският музей, и т.н.
Кога и защо започна да практикуваш йога? Какво намираше за най-изкушаващо в началото на йога пътя си?
Официално започнах през 2007 г. Тогава за първи път посетих йога практика. Преди това бях практикувала Ци-гун, още преди това балет и съвременен танц, с които продължавам да се занимавам, между другото! Преди да започна да практикувам, обаче, около осем години по-рано, вече бях започнала да чета литература, свързана с йога, спомням си една приятелка ми беше подарила книгата на Патанджали – Раджа йога с коментари на Свами Вивекананда. И всяка вечер преди да заспя, бях започнала да правя упражнения, които в последствие се оказаха, че са йога! Дори правех медитация, без да знам, че е това, така че предполагам пътят ми е бил предопределен отдавна, от предишен живот, може би… Така спонтанно спрях и да консумирам месо, беше 2001 г., случи се много естествено, без да се принуждавам насила!
Колкото до началото, естествено бях впечатлена от сложните пози, които заемаха по-напредналите практикуващи! Исках и аз да мога да ги правя, а това си е наистина изкушение и суетна тръпка…, дори се явявах три пъти на състезания, организирани от Българската Йога Федерация! След последния път осъзнах, че те са само израз на някаква външна его мания и духът на йога няма нищо общо с тези измерения! Спрях да участвам, задълбочих интереса си и практиката, без да се състезавам с никого, заради собствено си развитие!
Сега вече преподаваш йога във Варна. Как се реши да направиш тази стъпка от йога практикуващ към учител?
Много добре си спомням този момент! Тъй като вече от няколко години преподавах (завърших френска филология в Софийския университет, а освен това изкарах изпити към Cambridge University за сертификати по английски език) английски и френски език в две школи и в едно училище, усещах, че започвам да зациклям, работата ми започна да се превръща в рутина, а аз не мога да понасям да съм затворена и ограничена в едни и същи повтарящи се действия и събития… В един момент усетих, че положението става нетърпимо, сякаш тъпчех на едно място, липсваше ми личното развитие чрез нея. Затова се замислих какво ли ще е да превърна хобито си в професия, какво ли би било да работя нещо, което ми носи истинско щастие! И така, речено-сторено, съдбата ми помогна да попадна на точния ашрам в Индия и благодарение на финансовата подкрепа на съпруга ми тогава, успяхме да стигнем до мястото и да черпим от извора! Това се случи през 2009 г. Изкарах обучение за йога преподаватели и завърших първа по успех в курса ни! Незабравимо преживяване и невероятни хора! Не съм спряла да контактувам с тях, които са от цял свят и са също изключителни личности!
А когато се върнах започнах да преподавам. Изкарването на сертификат за йога преподавател е само началото. След това човек трябва да знае, че трупането на знания продължава непрекъснато, най-важна е практиката и самонаблюдението, общуването с различни хора, черпенето на опит от взаимоотношенията с всеки един влязъл в залата и извън нея! Но е и вид призвание, аз усещам, че го имам. Не от всеки човек става добър преподавател – между другото наблягам на думата преподавател – не обичам да се наричам инструктор, защото йога не е спорт! Също така, не съм и учител, защото учители са светли мъдри хора, които се броят на пръсти. Нашата цел би трябвало да е да попиваме от техните знания и опит. „Преподавам“ означава да споделиш личните си знания и опит с останалите -предаваш нещо нататък, като това включва и теб самия. Няма крайност – приемаш и предаваш, продължаваш да се развиваш!
Много важно за мен е да знаеш мястото си и това как се самоопределяш в йога. То казва много за човека, който ще ръководи физическото, емоционалното, менталното, психическото, духовното ти развитие!
Къде ще ни заведеш да практикуваме йога?
Добре дошли сте при мен, разбира се! В Мандала център Алуна! Тази зала е на две дами, които също имат много интересни практики, не йога, а други духовни занимания.
Иначе бих препоръчала някои от колегите си във Варна – център Единение, където бях преди, има добри преподаватели, в клуб Сарасвати също. На тях дължа много в собственото си развитие като преподавател, понеже най-дълго работих при тях…
Къде може да практикуваме йога на открито във Варна?
О, на морския бряг е чудесно – рано сутрин или надвечер през лятото! Това го практикувахме няколко години подред с хора от моята група! Нищо не може да се сравнява с това да потънеш с поглед в небето над себе си, когато изпълняваш дадена поза… Или да се синхронизираш в дишането си с ритъма на морските вълни. Но е хубаво да е по-далече от хората, към края на Крайбрежната алея, трета буна, например! Иначе и в Морската градина има много хубави поляни, но зависи от времето, понеже през лятото е доста пълно с хора и това може да наруши покоя ви!
Практикуваш ли йога догато си на път? Сподели твоите здравословни навици по време на пътуване.
О, да, обичам всеки ден да упражнявам нещо. Сутрин след тоалета в банята, правя на гладно Наули. Освен това имам кратък комплекс от коремни преси. След него обикновено правя усукващи гръбнака пози, разтягам се в Куче наведено надолу, заставам в стойка на глава, упражнявам силата си в Скорпион. После пия топла вода с изстискан лимон, правя си чай и така денят вече е започнал. Когато имам време обичам да медитирам, да забавям дишането си и да упражнявам концентрацията си с техниката Со-Хам. Преди няколко години се записах в Self-Realization Fellowship и оттогава следвам лекциите на Парамаханса Йогананда. Бавно напредвам в развитието си, но правя каквото мога. Способността да постоиш за няколко минути неподвижно, притихнал в дъха и мислите си (ако успееш) е истинска благословия!
Опитвам се да следвам тези навици и когато съм на път, за да се чувства добре тялото ми!
Коя книга според теб е подходяща за пътуването ни до Варна?
Оооо, как мога да отговоря на този въпрос с конкретен пример! Всяка книга, която ни помага да се развиваме духовно и ментално, която намира отклик в душата ни е подходяща! Аз обичам да чета книги с психологическа тематика, последовател съм на Юнгианската школа…
Сега като се замисля, на второ четене, преди години бях открила една книга на варненска авторка – Анна Х.Владева, казва се „Лятото“, горещо препоръчвам, много е приятна и подходяща за летни импресии и вдъхновение от Варна!
Освен с йога, ти изразяваш себе си и чрез изкуство, преди време ти направи първия йога календар, който имаше истински успех. Къде намираш вдъхновение?
Всъщност, календарът го рисува моя приятелка – Кармен Чивиджиян, тя е художник, аз не съм способна (все още) в тази област! Но обичам да пиша. Автор съм на текстовете в календарите, както и на техния замисъл въобще. Преди пишех и текстове, статии, практики за списание Йога за всички. Това наистина е мое друго призвание, което ми носи голямо вътрешно удовлетворение и щастие, усещане за завършеност.
Вдъхновение намирам в света около себе си, в природата, в моя собствен свят, в музиката, книгите, в изкуството – танц, кино, театър. Имам много силно развити сетива – понякога мирисът на дъжда или ароматът на цъфнали цветя задействат в мен силен творчески механизъм и отключват поток, който идва от света на подсъзнанието или свръх съзнанието, за да намери свой материален облик в нашите измерения.
Какво те прави щастлива тук и сега? Каква е твоята рецепта за щастие?
Щастието е странно явление. То е мигновено усещане, подобно на това да осъзнаеш себе си тук и сега във времето и пространството. По друг начин казано, то е като секунда просветление, откровение, което получаваш в ключови моменти от живота си. Когато се натрупа поредица от такива преживявания, може да се каже, че си щастлив човек за даден период.
Но за мен щастието е в това да бъдеш Осъзнат! Колкото по-често се практикува осъзнаването, толкова повече животът ни става по-богат и дълбок, толкова по-близо сме до процепа, който ни позволява да видим отвъд илюзията на полярното битие. Затова си мисля, че щастие има и в страданието, в миговете на болка. Важно е осъзнаването – кои сме, какво правим тук, какво изпитваме, как се справяме с това! За мен, най-силно въздействащи са моментите на Bitter-sweet (горчиво-сладка) атмосферата. Когато едновременно сме преизпълнени с радост и приятна възбуда, но и усещаме крайното състояние на всичко. Тогава се получават най-силните и въздействащи спомени, най-дълбоките преживявания за душата. Дори връзката с божественото е такава – както знаете малцина са тези, които са успели трайно да се свържат с Извора в Самадхи. Останалите просто се опитваме всеки ден да правим каквото можем.
След Варна накъде да поемем?
На Север! Имам си три любими места, извън Варна, които ме презареждат винаги, когато отида! Усещам ги като много силно положителни енергийни места, край които душата ми ликува и се чувствам заредена с нови сили, вдъхновение, добро настроение, способност да летя, всеки път, когато съм била там.
Първото е манастирът и параклисът в „Св. Св. Константин и Елена“. Рекичката, която тече в близост, разказва красиви истории и измива унинието.
Второто е Аладжа манастир. Дори не е нужно да влизам в комплекса всеки път. Просто паркирам там, отварям прозорците и вратите и слушам разговорите на птиците! А в околностите му из горите също има невероятни приказни места, населени с вълшебство!
Третото е паркът на Двореца в Балчик! Градините на Двореца са като външен израз на душата ми! Имам едно скришно място там, един тунел, който съм си открила и където винаги се скривам, изминавам го няколко пъти напред-назад и мечтая. След това излизам оттам като преродена! Дори не всеки път влизам в комплекса. Нужно е само да се поразходиш по крайбрежната алея, да го съзерцаваш и може да се усети силата на мястото!
Още малко по на север е плажът Бялата Лагуна, много красиво място с бели плоски камъни…Ако изгладнеете по пътя трябва да слезете до Мидената ферма задължително! По пътя за нос Калиакра.
На север попадате в нов свят, който е необходимо да бъде опознаван внимателно и с любов… Голям късмет и радост е да видите делфини в морето там; да вкусите, незабравима мидена супа; да усетите вечността в преходността на времето; да се слеете с необятната синя шир на море и небеса! Ето това е Ом!
Коя е Мила Маркова?
Казвам се Мила Маркова. Родена съм във Варна през 1982 г. Завърших езикова гимназия с френски език, а след това следвах френска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 2007 г. практикувам йога. От 2009 г. след завършен курс за йога учители, преподавам йога. През 2017 г. изкарах курс за учители по йога за деца към организацията Rainbow Yoga. Към настоящия момент съчетавам класическата учителска професия като се занимавам с деца и преподаването на йога. В тази си дейност включвам опита, знанията и общата ми култура от всички сфери на живота. Обичам да танцувам- това е другата ми голяма страст. Обичам да пътувам и да пиша, това ме вдъхновява и обогатява! Близката връзка с музикалното и танцовото изкуство ми помагат да изразявам себе си по неповторим начин и да представям най-добрата възможна версия на себе си!
P.S. Снимките са любезно предоставени от Мила Маркова.