На юг има много какво да се види. Независимо, че всичко ни е на една ръка разстояние, все има нещо, което не сме разгледали, за което не ни е останало време, или е било в страни от пътя ни и не сме искали да се отбиваме.

Днес дестинациите, за които ще говорим отново са в Родопите, тези толкова интересни планини в нашия регион. Покрай сериозната част, историята като наука крие и много митове и легенди, които подклаждат интереса на всеки. Независимо, че съм привърженик на историята в нейната обективност и истинност, понякога е добре да кривнем от пътя, за да видим колко много urban legends се разпространяват около нас и как те подхранват въображението, а и сякаш много повече привличат вниманието.

Ардино

Тръгнахме една ранна сутрин с приятели от Пловдив към Ардино. Пътят минава през Кърджали. По пътя все още имаше ремонт, сега мисля, че всичко би трябвало да е нормално. Минаретата, които изникват пред нас измежду къщите правят пейзажа доста интересен. Стигайки в Ардино вече беше станало почти обед и със спътниците ни решихме, че ще потърсим място, на което да се подкрепим преди същинския преход. С най-добри отзиви беше ресторант Перла в центъра на града. Препоръчвам с две ръце – прекрасна турска кухня (големи любители сме) и собствениците са много мили и усмихнати хора. Всичко беше приготовено на момента, прясно, топло и ароматно. 

След като ни обясниха повече за региона и след като се нахранихме подобаващо тръгнахме към Дяволския мост.

Дяволският мост

Пътят от Ардино до там е асфалтиран и нов, по някое време се паркира и се тръгва пеш надолу по река Арда. Разходката е зареждаща и лесна, пътеката до моста е доста красива. И ето архитектурното чудо изниква пред нас. Преди него има беседки, на които може да се седне и да се отпочине. Има и малък билетен център, плаща се вход 2 лв., има и сувенири. Човекът е много дружелюбен. Попаднахме на група с деца, които посещаваха мястото, а той им беше подготвил топъл чай – супер мило (беше преход между зима и пролет и все още беше хладно).

Дяволският мост (Шейтан кюприя) е построен през Късното Средновековие (XVI в.) върху останки от римски мост. Оттук е минавал древният път Via Egnatia свързващ от Беломорието към Горнотракийската низина. Мястото е истински живописно, оградено с хълмове. Строителството в миналото е истинско геройство за мен. Мостът е впечатляваща архитектурна постройка и истински магичен. Разбира се построяването му носи много легенди след себе си – за сделка с дявола, вграждане на сенки, дяволски лик в отражението на водата и все популярни за нашия фолклор истории, които се предават от уста на уста.

Орлови скали

След Дяволския мост имахме още една локация в списъка. Родопа планина е все още неразгадана светиня, обитавана от древните народи. Свещенната планина се смята за връзката между видимия свят и отвъдното, мистичното. Само от траките имаме оставени огромен брой светилища, мегалити, ниши, гробници, та и цели градове, някои от които от целия Балканския полуостров се срещат само тук и нямат аналог. Орловите скали са само един от примерите са подобен мегалитен комплекс с множество хипотези за функцията му.

До Орлови скали се стига по асфалтиран път в близост до Ардино и Дяволския мост. След кратко изкачване с колата покрай единични къщички и постройки се озоваваме на малък паркинг с място за почивка. Оттам се тръгва пеш покрай дървена ограда и отъпкана тясна пътечка, която ни отвежда до скритата локация. Има и беседка за тези, които желаят да си починат сред природата. Скалата е с внушителни размери. Може да се обиколи от всички страни и нишите да се разгледат от различни места. Гората е прекрасно място за зареждане в летните горещини. Ние бяхме в по-студен сезон, но мисля при разлистени дървета и храсти ще е още по-свежо.