Какво ще правите на 29 и 30 декември?
Обикновено в тази част на годината всеки пита какво ще правим на 31 декември. Последният ден на годината – тържествено изпращане и още по-тържествено посрещане на Новата година. А предходните дни са също толкова специални. Това започнах да разбирам последните години. Няма смисъл да се чака петъкът, за да излезем или да си починем; уикендът, за да се насладим на любими занимания; определени празници, за да си подарим нещо; точни дни, за да правим строго определени неща. Животът е да се живее сега, без планиране и точност, защото какво сигурно има в него?!
Затова винаги решаваме какво да правим на момента, без план, без подготовка. Тогава се получава най-хубаво – с най-малко очаквания и претенции. Моменти, които са истински дар.
До Александруполис за два дена
Решаваме, че на 29 декември рано сутрин ще тръгнем към Александруполис, ще преспим там и на 30-ти ще се върнем, за да отпразнуваме Новата година. По пътищата няма никой, на границата – също. Времето е повече от благоприятно за тази наша приумица. Няколко дни преди да тръгнем намираме уютна къща близо до центъра на града през airbnb. Резервираме я и вече нямам търпение да отидем и да се насладим на последните дни от годината в една различна обстановка.
Пристигаме там. Хладно е, но слънцето се показва и обещава ден за прекрасна разходка. Оставяме си багажа, настаняваме се. Оказва се, че един от собствениците е българин по произход, но не говори езика. Родата на съпругата му има интересна история, държали са половината град и са имали много сериозни позиции в Александруполис. Дават ни указания и малко информация и ни оставят. В къщата е топло, светло и приятно и си има всичко.
Тръгваме да се разхождаме из града – посещаваме пазара със свежи плодове и зеленчуци. Тук сякаш няма да посрещат Нова година – всичко е лежерно, без препиране и суетня. Повечето магазини, обаче, не работят или затварят рано. Отиваме до морето, цветовете там са монохромни, но мястото е прекрасно. Нашата специална връзка с морето. Минаваме покрай фара, снимаме сградите и улиците. Наслаждаваме се на топлите кафета, на усмихнатите хора и пълните магазини. Търсим място къде да вечеряме, искаме да е нещо истински гръцко – с техните специалитети, тяхното прекрасно обслужване и топло приемане. Решаваме, че ще тръгнем по крайбрежната алея. Лятото там е пълно с изкарани масички, от които се разнасят аромати на морски дарове и зехтин. Винаги търсим място пълно с местни хора, това за нас означава хубава храна и атмосфера. Намираме го и вечерта продължава повече от прекрасно.
Пътят до къщата след това ни се струва леко дълъг, но свежият морски вятър оправя всичко. Лягаме си доволни как сме прекарали последните дни от годината. Заредени се събуждаме от слънцето на 30 декември. Всички наши действия са бавни, та защо да бързаме. Намираме работеща закусвалня, взимаме ароматно топло кафе и вряла бугаца. Живея за семплите неща. Продължаваме да се шляем из празните улици, за два дни успяваме да обиколим голяма част от града. По някое време тръгваме към България.
Пътят наобратно е също спокоен и празен. Границата се минава бързо в този период от годината. Прибираме се. За нас това беше подобаващо изпращане на годината. Дано да посрещнем и Новата така.
Весело да ви е и на вас, приятели! Успявайте да намирате хубавото навсякъде около вас.
