Когато сме на път можем да разберем за безбройните удивителни места, които са около нас. И независимо колко загрели от пътя или преуморени сме, винаги спираме да видим, когато нещо привлече погледа ни.

Именно така се случи, когато се връщахме от Русе и Северното черноморие към Пловдив. Винаги пътуваме с хартиена карта в ръка (вече съм ви говорила за моите странности докато съм на път), и тъй като обичаме да минаваме по различни пътища, този път избрахме маршрута Провадия-Айтос и се озовахме заобиколени от странни скални образования на брега на язовир Цонево (ръкав на река Луда Камчия и третият по големина язовир на територията на България). Това веднага ни накара да отбием, за да разберем на какво сме попаднали. Разбира се, не бяхме единствените, които бяха спрели и снимаха зъберите, отразяващи се в равната водна повърхност. Интересни са, защото не са типични за българските ширини, подобни скали могат да бъдат видени по балканските пътища и най-вече по пътя за Черна гора, но в България досега не бяхме виждали подобни.

Местността е защитена е включена в Регистъра на защитени територии и зони в България, а формите  на варовиковите скали са резултат от ерозията и водата. Под тях минава старият път и има тунели -адски живописно. Често могат да се засекат и риболовни лодки, тъй като мястото е магнит за рибарите.

Да попаднем на тези скали беше като напомняне – независимо откъде минаваме, накъде отиваме, трябва да се оставим да бъдем водени от любопитството, интереса към заобикалящата среда. Само така можем да бъдем истински изненадани. А какъв по-хубав завършек на едно пътуване от подобна изненада?

Какво ви е изненадвало по време на вашите пътувания? Споделете в коментар по поста, ще ми е интересно да науча за подобни места 🙂