Родопите…колкото и магични да са, мистични и исторични си признавам, че често ги взимам за даденост. Нашите планини… на една крачка разстояние, на няколко минути шофиране от дома ни. Винаги там – разказващи, гостоприемни, носещи толкова много аромати на билки, росни китки, мокра трева, обединяващи толкова вкусове и различности…

Решаваме, че ще се разходим до Кръстова гора. Пътят е прекрасен в посока Асеновград-Смолян и няма как да се пропусне отбивката за Кръстова гора вляво от централния път, има си указателни табели, но ако случайно не я видите следвайте табелата за град Лъки. Намира се на около час шофиране от Пловдив.

Село Югово

Спряхме се в село Югово запленени от малката църква на върха на хълма и на гледката, която се разкри пред нас. Купихме си боров мед (след последния ми неуспешен опит да направя у дома), малко кристали, които се намират в изобилие тук. Ако трябва да съм честна, село Югово ми хареса много повече отколкото Кръстова гора, неангажиращо и без претенции място. Истински чаровна отбивка по пътя.

Кръстова гора и Аязмото

Кръстова гора е особено позната туристическа и религиозна дестинация, често е определяна като българския Йерусалим. Събира много хора от България и Балканите, които вярват в чудеса – пълни с надежди, че на това място желанията, копнежите и проблемите им ще бъдат решени – с чиста вяра и божествена сила. Легендата е, че на това място е заровена частица от Христовия кръст и затова преспиването под открито небе, събирането на камъчета с кръст (вярва се, че върху всяко камъче намерено на Кръстова гора има отбелязан кръст) са част от „ритуалите“, които хората спазват. Определено мястото предразполага към отпускане и свързване с духовното. Но едновременно с това е енергезиращо, зареждащо и природно.

Стигнахме с колата пред храма, има паркинг и може да се спре свободно. Започнахме да разглеждаме околността, първо посетихме храма „Св. Троица“ построен през XIX в., после за запътихме към основния храм „Покров на Пресвета Богородица“, където се съхранява и неръкотворния образ на Спасителя Исус Христос (смята се, че благословени са тези, които видят Исус Христос да ги гледа, образът създава илюзия, че Исус едновременно е със затворени и отворени очи). Не пропуснахме да разгледаме и малките параклиси на 12-те апостола по цялото протежение на каменната пътечка, която води към металния кръста дарен от Борис III. Оттам се запътихме към Аязмото, с което разходката ни приключи.

Какво да посетим в района?

Около Кръстова гора могат да се посети и Караджов камък (някои хора го съчетават и с Белинташ), до който се стига за около час и половина нормален ход пеш. Смята се, че редица места в Родопите са свързани с траките и тук се намират много голям брой тракийски светилища, за каквито са смятани и Кръстова гора и Караджов камък.