Завръщане. 

Има и такива моменти…моменти, в които животът те поглъща без да го е жал за теб, когато чувстваш, че не чувстваш нищо, но в същото време нарочно преминаваш през купчината шумящи, паднали, цветни листа. Когато, все пак, усещаш как гроздето се пука между зъбите със свеж звук докато крехката му ципа се разкъсва…

Има и такива моменти… когато търсиш места, с които да се заредиш, които да ти напомнят кое значи нещо за теб, но не значи нищо за другите, търсиш места в мислите си, за да преминеш пътища безвред, за да видиш залези и изгреви, за да усетиш дъждовни капки и слънчеви лъчи върху кожата си.

Има и такива моменти…в които наблюдаваш как едно цяло лято преминава и как е имало моменти, в които спираш да пишеш, наблюдаваш отстрани, четеш, очакваш, правиш йога, слушаш.

Да, има такива моменти…, след които трябва да се завърнеш. Те осъзнават, защото вече знаеш… нещо….повече….за себе си. Или може би не знаеш нищо.

Има и такива периоди…
Намасте!

P.S. Благодаря на всички, които въпреки няколко месечното отсъствие не спряха да се завръщат. Това значи много.

Поздрави,

Мони
<3 <3 <3