Имаше период, в който всяко лято бяхме в Русе. Бабата и дядото на Дидо бяха там и ни се отдаваше възможност от пловдивските жеги да ходим да се морим на русенската топлина. Ако сте били в Русе през лятото, със сигурност знаете за какво говоря.

Тези пътувания бяха като истинска ваканция за нас, почивка от работа, учене. Разбира се, по пътя имаше места, които бяха интересни и винаги спирахме тук-там, за да запълним листа с български градове и забележителности, които сме посещавали. 

Тъй като от Пловдив до Русе е меко казано дълго и изморително пътуване, и маршрутът ни минава през Шипка (този толкова ужасен проход), винаги гледахме да избираме място, на което да спрем да изпием едно кафе или да хапнем.

Велико Търново е прекрасен във всеки един период на годината. Старата българска столица е истински магнит за разходка, културно-историческо обогатяване и завладява със стръмните си малки улици и различните градски нива, които разкриват пред посетителите площадките за наблюдение към целия град. Урбанистичните решения на Велико Търново в този толкова специфичен географски терен, заедно с автентичната ахитектура са впечатляващи и запомнящи се. Още при минаването по пътя, всеки вдига поглед, за да се наслади на къщите кацнали сякаш в нищото.

Старата част с калдъръмените улици в центъра. Самоводската чаршия

Паметникът „Асеневци“ (Конете) и градската художествена галерия „Борис Денев“