Личен блог за пътешествия, йога и фотография
Споделям ви съкровенно място. И все повече се замислям защо го правя. Защо споделяме места, който след това стават затрупани от хора и боклуци, а те заслужават да са притихнали в зеленина и спокойствие? Все пак вярвам в позитивната общност от читатели, които биха оценили, биха опазили, биха съхранили, за да може да остане поле за нови истории, нови спомени. За да стигнете до Кайрака…
Mоже би Кюстендил сe свързва с черешите (не случайно е наречен „овощната градина на България“) или може би с Владимир Димитров – Майстора (заради което е наречен и „градът на художниците“), но когато се запътя натам на първо място се сещам за баните. Колко красиви бани има там! След като го посетите със сигурност ще се убедите в това, а ако сте били вече значи…
Други статии от поредицата На гости на…: На гости на…Люба Софрониева (Ница, Франция) На гости на… Константина Василева ака Redhead Explorer (Уeлингтън, Нова Зеландия) На гости на… Михаела Белорешка (София, България) Вече сме все по-близо до летните месеци и дългите светли и топли дни. Настоящата ситуация кара ума ми все по-често да лети към морския бряг, където всичко се отмива с лекотата на една вълна….
Пловдив е комуникативно място, което предлага занимания, както в града, така и около него. Уикендите и почивните дни са винаги изпълнени с идеи за маршрути, които повтаряме и завтаряме, защото не винаги един ден стига, за да се развихрим с ом пътешествията. В настоящата ситуация все повече спомени извират от дебрите на ума ми и затова реших да сложа точка на така дълго планирания пост…
Изкушаваща приятелска покана ни отведе към едно селце, за което не бях чувала преди, но чието име звъни все още в ума ми. Сърнегор. На около час път от Пловдив в посока Карлово – Калофер се крие това природно дзен местенце с интересна история. Станахме сутринта с Дидо, направих малка тава домашен киш, който да върви като допълнение към предложението да изпием чаша английски чай…