Има селища, които стоически издържат през годините. Пазители на култура, бит, традиции. Пазят разкази, хора, личности. Село Гела е друго място в региона на Родопите, което привлича със своята идентичност. Освен надсвирването с гайди, става все по-популярно за разходка из природата или уикенд с прекрасни родопски гледки (Хотел „Гела“ предлагат чудесна възможност за това плюс много добро меню и обслужване).

В селото се изненадахме като ни посрещна дълга табела с разнообразни обекти за посещение, които оформят и енергизиращ маршрут из селото – църквата „Св. Троица“, ранновизантийската базилика. Малко по-далеч са тракийска крепост „Градище“, пещера „Ледницата“, и др. 

Тръгнахме за Гела по никое време, отново след дълго чудене накъде да поемем. Не ставаме късно, но все е едно голямо чудене пред картата. От приятели само бях чувала за прекрасната локация, но никога не бях ходила там. През тийн годините ходеха там на планински туризъм, уикенди с преспиване, но аз не знам защо не се присъединявах. Един уикенд вече дойде време и на това място. Стигнахме до Широка лъка и оттам поехме към Гела, пътят е тесен и планински, но като се кара внимателно – всичко е наред. По пътя виждахме хора, които павят преходи пеш, супер идея, ако си отседнал в Гела. Като стигнахме, веднаха намерихме място за паркиране и тръгнахме на обиколката си. Минахме от едната, след това от другата страна на селото, откъдето се вижда Кулата „Снежанка“. Разгледахме обектите, набрахме си диви дребни ябълки от гората. Ароматни и незавравими са тези плодове, когато се наберат направо от дървото. Свежият родопски въздъх изчисти главите ни и вече се смрачаваше и беше време да поемем назад към дома.