Ако на някой му се кара сърф отива в Ахтопол и се слива в едно с вълните. Ако желанията са насочени към въздушните стихии – отива в Сопот.
Не подаряваме вещи, подаряваме си знание и изживявания (да се разбира книги, билети, екстремност, споделеност). Един от подаръците беше тандемен полет с парапленер над Сопот в подходящо за нас време и стига вятърът да позволява летене. След дълго четене реших, че ваучерите, които предлагат Sky Camp най-пасват на това, което търся (не е реклама, лична препоръка е, както сте забелязали нямам типичните блогърски и инфлуенсърски постове). Останахме много доволни от организацията и отношението на екипа, а и изживяването дори и за хората, които гледат отдолу е уникално.
Последните години лифта в Сопот е един от добрите примери за развиване на дадено място. За жалост в България продължават да са малко тези локации, които успяват да обединят всичко в едно – изживяване, дизайн, начин на реклама… не защото няма, а защото рядко се засягат всички елементи, все нещо ще липсва, сякаш ей така против уроки. Един път ще е локацията, друг път обслужването, трети път интериора. Тук обаче всичко си пасва с околността, природата и чувството да си там (долу или горе) е все прекрасно.
Сопот
Често избираме Сопот за нашите уикенд бягства
- Дали ще се качим на лифта и ще ни духа вятър на върха
- Дали ще направим преход в планинанта
- Дали ще се разходим из града и ще хапнем някъде (или сме на ресторанта на лифта или сме в ресторант Добрила)
- Дали ще изпънем одеалото за пикник
- Дали ще се разходим по къщите-музеи (тази на Иван Вазов, например) …
Не е като да няма варианти за разнообразяване на почивните дни.Та един летен уикенд с екипа на Sky Camp предварително се бяхме уговорили да се чакаме пред лифта. Летенето на Дидо съвпадна с фестивал на парапланеризма и в небето се виждаха десетки цветни криле. Времето беше чудесно, само за излягане на полянката и гледане към безкрайно синия небосклон.
Парапланеризъм
