Океан, дюни и canelé

1. От серията Франция

Още статии от поредицата:

Регионът около Бордо е приказен. Атлантическият океан е съвсем близо, а и в цяла Аквитания, има много места, които изкушават пътешествениците. Ако самият град успя да задържи вниманието ни само за около два – три дни, докато го опознаем и обиколим, то около Бордо може да пътувате и видите много повече. Това беше и нашата идея. Да разгледаме юго-западна Франция, нейните лозови масиви, пасторални пейзажи и океански брегове. Каква комбинация само?!

Дюната на Пила

От Бордо тръгнахме в компанията на наши приятели и … тяхната кола. Поради тази причина, въпросът с транспорта до там не ни притесни изобщо. Вас също не трябва да ви притеснява – или си наемете автомобил, или хванете влака до Аркашон и след това автобуса до Дюната. Транспортът, както добре може да се сетите, е организиран много добре. Тук може да купите билет и да видите разписанието на влаковете, а тук – разписанието на автобусите.

Дюната на Пила е една малка Сахара, която граничи с Атлантическия океан и това, което се открива пред погледа на всеки посетител са пейзажи, които трябва да видите със собствените си очи. А, ако не сте чували за най-голямата естествена дюна в Европа, сега е времето да промените това. Пясък, океан, зеленина, вятър. Сякаш всички стихии и природни чудеса се обединяват в лек танц и рисуват много емоционална картина.

Обикновено, за да се изкачите до върха на Дюната, слагат специални стълби, които обаче се махат през есента и зимата, заради ветровете, които могат да ги затрупат и никой да не успее да ги намери. Ние бяхме през есента и именно поради тази причина стълбище не намерихме. Но това беше и най-хубавата част – да ходиш и бягаш по студения пясък като малко дете. И не, не бяхме само ние в това настроение. Всеки, който отиде там се спуска бягайки надолу, защото друг вариант няма, тъй като е изключително стръмно 🙂 Макар и температурата на водата да беше много ниска, ние слязохме до брега, да потопим крака и да подишаме океански солни изпарения.

Дюната зареди клетките ни, освежи дробовете ни и ни направи леки като перца. Истинска емоция, която и аз, и Дидо искахме да изпитаме. Не пропускайте и вие!

Аркашон

За Аркашон разбрах преди години, когато моята приятелка Алекс ми изпрати картичка оттам. Да, все още изпращам и получавам картички. Много олдскул, нали? Още тогава, докато четях написаното, си казах, че един ден с Дидо трябва да отидем в това френско градче.

И нали мечтите са за това да се осъществяват… Ето че и разхоката из Аркашон вече е отметната в графа реализирани идеи. Въпреки че, отидохме извън сезона, френското градче не ни разочарова. Аркашон е известен морски курорт, който е посещаван и заради балнеолечението и минералните извори в региона.

След като посетихме къщата на наши приятели, се запътихме да хапнем в Restaurant du Port. Там видяхме забележителна гледка. Завързаните на пристанището лодки не се носеха по водата, а направо бяха стигнали дъното. Водата тук се отдръпва и показва дъното на водния басейн почти всеки ден.

След като хапнахме пресни морски дарове от региона, решихме, че трябва да направим една последна разходка. Тя включваше празни крайбрежни улици и плажове. Разбира се, не пропуснахме да опитаме специалитетите – карамелизираните канелета (canelé), макар и да не са по вкуса ми. Минахме по Thiers Jetty и Jetee de La Chapelle и дъгата над водната шир ни изпрати отново към Бордо.

Тулуза

Тулуза беше идея в последния момент. Имахме много варианти накъде точно да се запътим, но накрая решихме рано сутринта да си хванем влака за Розовия град и да прекараме един ден там. След забележително френско забавяне на влака – около един час, в който стояхме на перона и не чухме никой да се оплаква… най-сетне се качихме и се насладихме на междуградските пространства.

Пристигнахме там преди обед. Гарата е в самия център, придвижването беше пешком и видяхме абсолютно всичко, което си бяхме записали в листа. Canal du Midi, Capitole de Toulouse, Basilica de Saint-Sernin, Pont Neuf, Jardin des Plantes, Church of the Jacobins, Notre-Dame du Taur, Pont Saint Pierre. Мисля, че ден ще е достатъчен да видите всичко и вие. Тулуза има много история зад гърба си, но някак сега е загубила блясъка си, поне според мен. Много по-траши от остали френски градове, някак по-затворен и не толкова гостоприемен град, поне аз се почуствах така. Иначе места за разглеждане има много, може да се убедите сами от малката част снимки, които споделям с вас.