Други статии от поредицата На гости на…:

• На гости на Али Каменова (Лос Анджелис, САЩ)
• Марина в страната на инбаунд йога
• На гости на Люба Софрониева (Ница, Франция) 

Днес сме по родните ширини. Михаела Белорешка гостува в блога и ни разхожда по любимите си места в столицата, докато ни разказва за цветните си и здравословни проекти.

Михаела ме натовари с бойната задача да напиша кратко представяне за нея, вместо тя да го направи сама. Мислех си, че ще е трудно, но всъщност не е, защото тя е едно от тези лица, които няма как да подминеш. Още преди години, тя предизвика интереса ми, заради тази съвременност и многоликост, критично мислене към околния свят и артистични щрихи, които бликаха от блога й Good Natured Food. Тя е от тези млади хора, които имат хиляди интереси и се справят еднакво добре с всеки един от тях – снима, готви, пише, менажира събития… може би търси себе си и се намира във всичко това, което прави. И най-важното, е че не спира да се предизвиква и става все по-добра с времето.

Ако все пак това, което написах не ви е достатъчно, може да видите кратката й визитка в сайта. Да проследите какво я вълнува във Фейсбук, и да се освежите в Инстаграм профила й.

Намасте!

В твоите представи как изглежда едно „ом“ пътешествие?

Място, обсипано с много зеленина, приятелски настроени и лежерни хора, дълги разходки, вкусна местна храна и възможност за походи, плуване, танцуване, гледане на нощното звездно небе. С хубави хора наоколо – още по-добре.

Чувстваш ли София като “ом” място?

Вече 10 години съм тук и я чувствам най-вкъщи от всички места, на които съм живяла. Сменяла съм квартали поне 5-6 пъти и съм я опознала в дълбочина, познавам почти всички линии градски транспорт и мога да те заведа на хубаво кафе почти във всеки квартал. Опитвам се да се отнасям с грижа към нея и някак успяваме да се спогодим.

Специално място, което искаш да споделиш с нас.

Обожавам малките затънтени пътеки в Южния парк, в които се изгубвам. Също така планините, които сега са толкова наблизо. Родена съм в Бургас и винаги ми е било тъжно, че съм тоооолкова далеч от тях.

Какво да опитаме задължително докато сме в София? С оглед на работата ти със сигурност знаеш нещо повече за задоволяване на вкусовите рецептори.

Мисля, че София може да предложи по нещо за всеки вкус. От умело приготвена улична храна в района на Женски пазар, през по-хип и популярни места в центъра до супер любопитни и специални места в периферията на града. Обожавам кварталните кафенета/ сладкарници/ пекарни далеч от централния шум. Мисля, че животът ми в София е значително по-добър, откакво живея до Ананда – там бих завела всеки свой гост за вкусен сладкиш в приятна обстановка.

Къде ще ни заведеш да изпием кафето си?

В момента харесвам новата локация на Chucky’s, отново защото е в периферията (и близо до вкъщи) и съчетава превъзходно кафе с приятен просторен дизайн и тиха обстановка.

Къде ще ни заведеш да практикуваме йога?

Ах, това е труден за отговаряне въпрос, защото не съм била на всички прекрасни йога места. За мен винаги в сърцето ще остане йога център Арадхана, където започнах своето йога пътешествие и все още продължавам да посещавам, също препоръчвам и Сатвика, където може да се запознаете с интересния метод Айенгар йога, била съм и на интересни практики в Сантоша и Мандала.

Какво място заема в живота ти изкуството и културата? Имаш ли твои любими галерийни пространства?

Нямам. Не съм много галериен тип човек, нямам този навик. Рядко посещавам подобни и когато пътувам. За мен е важно какво се случва на улицата, там откривам толкова много творчество – как са облечени хората, за какво говорят, някои може би пеят или танцуват. Самата аз и мъжът ми доста време се занимавахме с танци и затова когато видим танцуващи свободно хора навън, определено правим връзка с мястото.

Всеки, който следи дейността ти знае, че поставяш във фокус храната, която захранва не само тялото, но и психиката. Готвенето може ли да се определи като твоя дзен момент? Какво ти дава приготвянето на храната?

Така започна моето любопитство към храната – като едно пътешествие към себе си и все още продължава. Определено готвенето (и фотографията) е един от начините да се изразявам и в този смисъл може да се каже, че съм по-дзен, когато го правя ;-)) Открих колко много любов можеш да си дадеш, когато приготвяш сам храната си и определено заздравих връзката със себе си. Творчество, естетика, иновация, здраве, удоволствие – всичко това ми дава готвенето.

Къде намираш вдъхновение?

Напоследък в светлината. Тя прави цвета на продуктите неустоими, вдъхновяващи, хамелеони в различните фази на деня. Вдъхновявам се много и от природата, слогана на блога идва от там. Мисля, че ако успеем да живеем повече в синхрон с нейните ритми, бихме могли да сме много по-удовлетворени, спокойни и заземени.

Организираш и готварски събития. Какво ще открият хората там? Какво е посланието, което искаш да отправиш?

Кулинарния курс „Храна за промяна“, който създадох преди 3 години се превърна в едно от най-големите ми вдъхновения. В него в рамките на 2 поредни уикенда разглеждаме най-важните теми от храненето, които прилагаме на практика с разнообразни рецепти, техники и трикове. Винаги съм искала да се занимавам с образование и ето че намерих начин, който смятам за ефективен и същевременно развлекателен. В приятелска и спокойна среда обсъждаме и споделяме знание и опит, създаваме общност и се забавляваме, докато учим за себе си и тялото си. Основното ми послание е, че знанието ни овластява и дава възможност да вземем информиран избор кое е добре за нас и кое не. Целта ми е да науча хората да мислят и да бъдат критични, да се научат да слушат себе си и да отсяват качествената информация. И също да си позволят да се грижат за себе си!

Как успяваш да балансираш между бизнес идеите, които имаш, реализацията им и това да бъдеш себе си?

За щастие не ми се налага да не съм себе си в професионалната ми реализация. Всичко, което съм изградила до момента е пряко отражение на мен самата и мисията, която съм поела в този момент от живота. Може би имам различни същности и потребности, които изявявам с различните ми начинания. В курсовете и работата ми като нутриционист например съм супер педант, държа на детайла, внимателното проучване и постоянното учене, надграждане и разширяване на експертизата. При фотографията, стайлинга и разработването на рецепти канализирам изцяло различна страна от себе си – творческата, хаотичната, стимулирам визуалното и интуитивното, за разлика от интелектуалното и аналитичното. Това разнообразие ме зарежда и поддържа балансирана.

Какво те прави щастлива тук и сега? Каква е твоята рецепта за щастие?

В момента се възражда любовта ми към движението, която беше с инкубация последните години. Изключително благодарна съм, че мога да изпитам удоволствието и щастието от танца през тялото ми. Танцувайте повече!

След София накъде да поемем?

Нека да е към някоя свежа раззеленена гора!

PIN IT