Пътят от Пловдив до Русе е дълъг, доста дълъг. А имаше период, когато всяко лято бяхме в Северна България, обикаляхме между Варна и Русе и това беше нашето си време. Докато си пътешествахме, няма как да се пропуснем спирките по пътя – Велико Търново, например, но листът винаги е добре да се увеличава – Габрово ✓, Регионалният етнографски музей на открито ЕТЪР ✓, Шипка ✓, Дряновският манастир ✓.
Колкото и да е странно (или поне аз си мисля, че е странно, защото и с нашите сме пътували доста), като дете никога не съм посещавала Дряновския манастир. Открих го по-късно. Около живописната клисура може да се види пещерата Бачо Киро, водопадите и да се направи зареждаща разходка.
Спомням си вълнението, защото това бяха едни от първите ни обиколки с Дидо и тепърва бяхме започнали да събираме печати от 100-те национални обекта, сякаш нов свят се откриваше през мен и това чувство съм го запазила до ден днешен. Следвам една поговорка „Човек е остарял истински, когато спре да се впечатлява“… Та, мили хора, пожелавам ви никога да не спирате да се впечатлявате.
Как да стигнете до Дряновския манастир?
Дряновският манастир “Св. Архангел Михаил” е на централния път между Велико Търново и Габрово, място, което трудно бихме пропуснали. В разгара на лятото бяхме тръгнали рано сутрин от Пловдив и бяхме там преди обед. Все още спокойно, тихо, дори хладно.
Малко история
Местността носи своята впечатляваща история, заради стратегическата си локация за контрол на старопланинските проходи. В музея към църквата могат да се открият интересни подробности за бита и начина на живот на местните, както и за историята на Априлското въстание.
Историята на манастира започва по време на управлението на цар Калоян, след което следват възходи и падения – четири пъти е опожаряван от различни набези, в това число тези на османците и кърджалийте. Това не е пречело да се съгражда отново и отново, и дори да се превърне в книжовен център в периода на Възраждането, както и в един от центровете за подготовката за Априлското въстание. За тези времена говорят липсата на стенописи, дупките по зидовете и следите от куршуми. За да не се забравят тези исторически събития е построена костница в двора на манастира. Минавайки през манастира определено беше много добра идея за крайпътна почивка.