Блогърствам от около година, но като че ли не пиша толкова често, колкото ми се иска. Една от причините за това е, че искам да представям нещата през моята призма без да влизам в професионалното изкривяване и да се взимам на прекалено сериозно с писането, снимането и позирането. Искам нещата да се случват постепенно и естествено, без особени напълни. Мисля, че така ще е добре и за двете страни – за мен, която пиша и за вас, които четете.

Другото много странно нещо е, въпреки че поддържаме travel blog нямаме bucket list. Да! Истина е! Нито аз, нито Дидо можем да кажем кои държави искаме да посетим и какво искаме да видим, защото мислим, че всяко пътуване идва в най-подходящото време, за да даде нещо, да научи на нещо ново и да покаже, че нещата не трябва да се случват на всяка цена, а bucket list-a ми изглежда точно така.

(EN) Тhe first ten

Въпреки това, както сте видяли не е като да не обичаме списъците (убедете се тук и тук). Днес искам да ви споделя поредния, който носи повод за радост – достигнахме 10 държави, които сме посетили и това идва точно в седмицата с историческия Brexit, за да напомни да празнуваме отворените граници и свободата да пътуваме навсякъде където си поискаме, а само като се сетя как стартираха моите пътувания във времената на паспорти, визи и т.н.

Ето и списъка с първите десет посетени държави. И наздраве за всички, които предстоят 🙂

Франция

Франция е първата държава, която посетих още когато бях във Франската гимназия в Пловдив. Бях ученичка и трябва да си призная, че това беше емблематично пътуване, което ще остане завинаги в спомените ми. През 1999 г. нещата все още не бяха, това, което всеки искаше да бъдат и излизането в Западна Европа ми отвори очите за огромните разлики, които съществуваха между Изтока и Запада. Тогава за пръв път видях къща с басейн, например, мивка с фото клетка, хипермаркет Карфур и т.н. От тогава вече четири пъти съм ходила във Франция (два, от които с Дидо.). Oui, c’est la vie, c’est comme çà! За възможността да пътувам още по време на ученическите ми години, разбира се, трябва да благодаря на родителите си!

 

View this post on Instagram

 

To be tourist in Paris… #omtripping #omtripsblog #thepeaceisinsideus #travelblog #blog #blogger #seemyparis #ig_europe #igersparis #parismaville

A post shared by Moni / OmTripsBlog (@sgrueva) on Mar 26, 2014 at 1:04pm PDT

Италия 

Венеция ми беше мечта. Не някой друг град, а Венеция. От малка гледах снимки на площад Сан Марко, четях книги за роматичните гондоли и моста на въздишките, но при първото ми посещение във Венеция историята тръгна в друга посока. Не е случайна поговорката „Ако искаш да притежаваш силно нещо, най-добре попитай този, който го има дали е щастлив с него“. Мечтата стана на пух и прах и първото ми силно разочарование беше факт. Друго посещение в Италия не съм правила. Някак не мога да преодолея не толкова приятния спомен от Венеция.

Турция

В Турция вече съм била три пъти и всичките три в Истанбул. Оу, как забравих близкия до българската граница Одрин? Да и в Одрин съм била, на шопинг туризъм, както много хора го наричат. Иначе Истанбул си остава, за сега, мое любимо място, което зарежда клетките ми…последният път бяхме със сестра ми и Дидо за един уикенд. Кой каза прекарване на почивни дни край Босфора? … Идвам веднага.

Испания

Испания я открихме двамата с Дидо, въпреки че вече бях ходила един път на кратко посещение в Сан Себастиан, тази страна ми оставаше далечна. Сега предстои третото ни ходене (точно днес букнахме лятното си пътуване до Валенсия, юхууу!), иначе предходните две са в капалунската столица Барселона, която спечели сърцата ни.

Германия

Посещението ни в Берлин беше запомнящо се – с голяма копмания, много емоции и в точното време – за 25-годишнината от падането на Берлинската стена! Уау, нали?

Великобритания

Лондон, Лондон и пак Лондон. Три пъти до сега и ще продължават да се увеличават … защото просто няма да ни омръзне. За разлика от Венеция, в Лондон дори не исках и да ходя, но още с първото посещение се влюбих. От всичките клиширани определения за Лондон, че е дъждовен, облачен, сив, и аз започнах прихващам от този негативизъм, който не успях да преборя дълги години. Един ден, близък мой приятел се премести да живее там, и за да успеем да се видим, купихме билети и градът ме завлече без да усетя. Често се шегуваме, че за мен вече Лондон е квартал на Пловдив (или добре, хайде – Пловдив е квартал на Лондон), защото знам града наизуст – всяка уличка, всяка метространция, всеки парк…

 

View this post on Instagram

 

My London

A post shared by Moni / OmTripsBlog (@sgrueva) on Nov 21, 2013 at 1:26pm PST

Хърватия

Балканите са място, което е близко до нас и няма как да пропуснем. Хубавото е, че можем да обиколим балканските държави с кола и да се насладим на кратките разстояния между интересни и скрити локации из живописните пътища.

 

View this post on Instagram

 

From our #balkan #roadtrip

A post shared by Moni / OmTripsBlog (@sgrueva) on Aug 4, 2013 at 9:24am PDT

Черна гора

Това е място, което поне веднъж в живота си човек трябва да посети, нали?

Португалия

Лисабон посетихме със сестра ми Марина и Дидо. Беше ноември месец миналата година, след като открихме евтини билети през Лондон. Направихме прехода от облачно и дъждовно британско настроение към слънчевия и лежерен португалски начин на живот. Каква огромна разлика? Как прекарахме там, следете блога ни и ще разберете съвсем скоро 🙂

Съединените Американски Щати

За тези, които следят блога ни, може би е ясно вече, че това пътуване беше повратна точка за нас и първият път, в който двамата с Дидо заедно излизахме извън българските граници. Беше изпитание за нас, за връзката ни, за отношенията ни, за всичко… Това беше и най-дългият ни престой зад граница. Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия, Атлантик сити, Кейп Мей, Уайлдууд…Със сигурност това лято ми липсва.

10 е малка бройка и до 196 има още доста свят да видим, надяваме се да сме здрави, за да увеличаваме постепенно бройката и нашите om trip-чета да не спират 🙂 Споделете и вашия списък под поста 😉 Очаквам да ни вдъхновите!

Ом, Ом,

Мони

PIN IT