Personal blog about travel, photography, and yoga
Който следи страничката ни знае, че аз и Дидо обичаме котките. И двамата сме имали, аз – мъжка (Здравко), Дидо – женска (Анджелина)… някак изглежда логично, нали? :). След дълго отсъствие на мъркане в къщата ни, тази година то отново се завърна и то как… със замах. Четири котета си стояха на улицата близо до вкъщи и просто си ни чакаха… разбира се, дадоха всичко…
Намираме се в един от най-противоречивите, най-живописните, най-разнообразните райони в света – Балканския полуостров. Но сякаш, когато стане въпрос за пътуване, това е последното място, което бихме посетили. Винаги искаме далечни дестинации, екзотика, а най-близките места остават на заден план. Надяваме се, че можем лесно да отскочим до там… Но времето си минава и продължаваме да избираме винаги нещо „по-така“. Ако, все пак, дадем шанс…
Пътуването и добре планирано, и добре преминало, все приключва. Всичко хубаво си има край. Добре, че поне сме надарени с тази прекрасна способност на нашето съзнание да пази спомени. Да селектира хубавото и лошото, да изтрива някои не толкова приятни моменти и да ги замества с розовите облачета, които ни носят на седмото небе до следващото пътуване. За да запазим спомените от преживяното различни хора…
Когато някой каже „йога“ мислите ни отлитат към Индия. Kогато кажем „йога ритрийт“ – то веднага си представяме екзотична дестинация като Бали, например. Понякога, обаче, не осъзнаваме, че имаме реалната възможност да осъществим желаната релаксираща и зареждаща почивка и в нашата прекрасна България. И ако за секунда сте се осъмнили, поспрете и прочетете, защото със сигурност мога да ви кажа, че йога ритрийт в България е…
(EN) On the streets…Toulouse, France PIN IT