Personal blog about travel, photography, and yoga
Изкушаваща приятелска покана ни отведе към едно селце, за което не бях чувала преди, но чието име звъни все още в ума ми. Сърнегор. На около час път от Пловдив в посока Карлово – Калофер се крие това природно дзен местенце с интересна история. Станахме сутринта с Дидо, направих малка тава домашен киш, който да върви като допълнение към предложението да изпием чаша английски чай…
Не знам защо, но предпочитам обиколките за един ден. Дават ми нова перспектива и ударно ме измъкват от рутината и злободневните теми. Просто да хванем колата и да отидем някъде из България, след това да се върнем, да си починем и на сутринта, на свежа глава, да решим къде другаде да отидем. Правили сме такива акробатики, че ум да ви зайде. Решението до Троян го…
Имаше период, в който всяко лято бяхме в Русе. Бабата и дядото на Дидо бяха там и ни се отдаваше възможност от пловдивските жеги да ходим да се морим на русенската топлина. Ако сте били в Русе през лятото, със сигурност знаете за какво говоря. Тези пътувания бяха като истинска ваканция за нас, почивка от работа, учене. Разбира се, по пътя имаше места, които бяха…
Още докато пиша заглавието в тази социално дистанцирана ситуация си мисля, или по-скоро се надявам… е, може и да се получи. До Гергьовден има доста време, цял месец, та защо да не повдигна малко духа и да не събудя надеждите, че ще имаме скоро възможност да мърдаме някъде. Та било то и в пределите на наша България. Винаги е добре, когато имаш приятели в различни…
На 2369 м. надморска височина (и малко повече). Уикенд. Желание да сме сред природата. Палим колата и караме към Боровец. Оттам се качваме на лифта до Ястребец и правим няколко вдишвания сред пролетните минзухари, точно в периода на топене на снеговете. Хората по пътя ни предупреждават, че не сме екипирани и добре подготвени с памучните ни клинчета. Това не ни пречи да стигнем до Маркуджик…