В мелнишкия край за уикенд

Една от конференциите на Историческия факултет на Софийския университет ме отведоха в Мелник. Тези събирания винаги носят един особенно мил спомен от периода на следване и по-късно по време на научното изследване, с което се бях заела. Определени места носят странни асоциации… сякаш трябва да мине време, за да започна да осъзнавам къде всъщност съм била. Събитията и случките завличат всичко след себе си и мястото е просто фон, макар и тихо да допълва по един специфичен начин спомените. Сякаш нямаше да е същото, ако беше някъде другаде. Или не?

Къде отседнахме?

 

 

Да започна оттам, че никога не бях ходила в този край на България и дори пътят ми беше интересен. През по-голямата част от времето бяхме в село Рожен и в свободните часове отскачахме до Мелник.

Бяхме настанени в хотел Златен Рожен и въпреки, че не съм отсядала никъде другаде ще кажа, че мястото много ми допадна и бих отишла там отново.

 

Към хотела има и винарска изба, което ще ви позволи да се насладите на вината от региона. Като човек, който обича да отмаря с чаша вино à la française, мелнишките изби са в топ предпочитанията.

Какво да видим? Роженски манастир „Рождество Богородично“

Oпределено беше плюс да се настаним в близост до Роженския манастир. За мен това е мястото, около което всяка една обиколка в региона трябва да се концентрира. От Мелник тръгва еко пътека до манастира, която е живописна, така че може да използвате нея, ако сте отседнали в града. 

Има данни, че името на манастира „Рождество Богородично“ за първи път е споменато в една преписка към гръцки ръкопис от XIII в. Първоначалната постройка на манастирския комплекс претърпява разрушения и през XVI в. е отново възстановен, като от този период датират главната църква, трапезарията и някои жилищни сгради.

През XVIII в. Роженският манастир е обновен, като иконостасът е реставриран именно от този период. Стенописите и иконите са забележителна майсторска изработка от периода. Това е един от най-внушителните иконостаси, които съм виждала. Най-много ме впечатли иконата на Св. Йоан Кръстител. Когато сте там не пропускайте да й обърнете внимание. Нямам снимка, защото снимането е забранено.

Манастирът достига своя апогей през XIX в., когато служи като регионален духовен център. През различни исторически периоди, манастирът минава от гръцко в българско влияние и обратно. По време на революционните движения приютява четници и има важно място като пазител на българското, свързвайки се с името на Яне Сандански.

Мелник

Самият Мелник не остави в мен трепета, който очаквах, но си заслужава да се посети заради забележителностите в региона, очарователната и завладяваща природа и историята. Обявен е за най-малкия град в България, за град-музей и е част от културното наследство на ЮНЕСКО. Всеки трябва да види сам Мелнишките скали, природното чудо, което иначе няма как да бъдат описани. Но освен тях разхождайки се около дерето в централната част на града има още редица локации, които могат да влязат обиколката като Стария турски конак, Кордопуловата къща, руините на Болярската къща. Историчност, която лъха зад всеки завой. Всичко това успява да скрие бъбривия център на Мелник, която изниква пред погледите на посетителите. 




Вила Мелник

Един от най-интересните винени турове за мен беше във Вила Мелник. Прекрасен пейзаж изниква пред нас, а собствениците – семейство Зикатанови правят изживяването още по-специално. Адски мили хора, които ни обърнаха голямо внимание и създават впечатление, че се познаваме отдавна. Обиколихме и разгледахме целия комплекс, запознахме се с технологията на направа на виното, дегустирахме различни вина с хрупкав хляб и сирене. Мисля, че тук можех да остана цяла вечност, гледайки тези успокояващи редици лозя пред мен. Достоен завършек на разходката из мелнишкия край. 

 

Сподели мислите си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.