Порт Саплая Валенсия

  1. От серията Испания 

Още статии:

Можем да превъртим всеки град пеш. Това ни вкарва в много странни и смешни ситуации, и почти винаги, приключва със слънчасване. Така беше и докато стигнем до Порт Саплая, цветното пристанище във Валенсия. 

Така, например, попаднахме и насред гетото в Камден, Ню Джърси по път за аквариума във Филаделфия, когато шофьорът на автобуса директно ни каза, че сме луди да слизаме на тази спирка… По същия начин в Париж, вървейки към паркa Buttes-Chaumont (най-якият парк, ако не сте били отидете!), първо минахме през супер странния квартал, където всички ни изследваха с поглед, а след това се озовахме насред булевард без тротоари и трябваше да пресичаме на забранено място. В Загреб, за да стигнем до Музея за съвременно изкуство трябваше да прескачаме мантинели насред натоварен трафик…Списъкът с подобни истории е дълъг, но всяка една е свързана с изречението „Къде сме по дяволите?“

Във Валенсия също имахме подобно изживяване. Беше особено забавно, когато искахме да стигнем до Порт Саплая, което беше в списъка ни с места, които да видим по време на престоя ни там.

Нека започна с това, че има автобус, който може да отведе всеки до това местенце, но той явно не беше за нас :). Взехме картата и видяхме, че има път, по който можем да стигнем до пристанището с двойката, демек с краката, демек пеш. Така или иначе си бяхме отделили един цял ден за тази локация, защото искахме да отидем на плаж, та защо да не тръгнем на една дълга разходка.

Тръгнахме от Ел Кабанял , където бяхме отседнали и по пътя се отбихме до къщата на Бласко Ибанез, известен испански писател.

Оттам продължихме по крайбрежната улица, докато…. тя свърши. Тръгнахме между улиците на кварталите, които следваха, но накрая се озовахме насред магистрала, а жаркото слънце безжалостно печеше над главите ни. Преди мозъците ни да бяха достигали точката на кипене, успях да съзра няколко неща, които са се запечатали силно в съзнанието ми. Е, дори само за тези три неща пътят си заслужаваше.

  1. Първо – по пътя имаше палмова гора, много романтично!

  2. Второ – имаше пикник обособени пространства с масички и столчета.

  3. Tрето – имаше велоалея минаваща покрай магистралата, която всъщност ни спаси да не вървим по главния път и хората да ни гледат странно, както обикновено става.

Стигнахме до нещо подобно на къмпинг, което мисля беше повече като жилищен комплекс с прекрасен бял параклис.

Най-накрая, полуумрели, съзряхме първите сгради и голям паркинг, което повече приличаше на български морски курорт, отколкото на мястото, което търсихме. Посетихме магазина преди да продължим и стояхме там в следващите 30-40 мин. Пихме течности и ядохме морски дарове, за да нормализираме нивата на полезни вещества в телата си, които се бяха изпарили след като вървяхме повече от час под слънцето.

Порт Саплая – пастеленото пристанище във Валенсия

Това, което видяхме скрито между сградите си заслужаваше умората и слънчасването, е .. и трите точки по-горе, де. Порт Саплая често е определяно като Малката Венеция. Не знам защо хората обичат да правят такива препратки, все нещо трябва да прилича на нещо, не може да е просто себе си… За мен, обаче, беше много по-чаровно, кокетно и толкова скрито, че сякаш винаги ще си остане така съхранено и неопетнено от туристически вълни.

Порт Саплая се води жилищен квартал, който обаче става все по-известен сред туристите, които идват да видят пастелените къщи. Има много и хубави заведения, от които има изглед към заливчето. Там сервират пресни морски дарове и всякакви рибни вкусотии. Ние седнахме да хапнем и да изпием едно кортадо, след като обиколихме и разгледахме мястото.

Отпочинахме си добре, отново се разходихме по малките капанчета и се запътихме към плажа, където си починахме заслужено след дългия ден. Четохме, играхме, плувахме и се любувахме на слънцето, което се скриваше зад палмовите дървета. Така мисията посещение на Порт Саплая беше осъществена. И беше напълно задоволителна.

Как избирате какво да разгледате в градовете, които посещавате? Обикаляте ли околностите или оставате на едно място? Ще се радвам да споделите как изготвяте маршрутите си? 

Share your thoughts

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.