Около Пловдив – село Лисиците

Село Лисиците

На фона на обезлюдяването на селата и концентрирането на големи групи от хора в градовете, все повече търсим скрити кътчета, в които да усетим тази блаженна забрава, от която всеки има нужда. Въпреки че съм любителка на градовете, на мащабите и размаха, в мен се крие и една романтична душа, която копнее по зелени поляни, песента на щурците и едно забравено минало. Простотата на ежедневието може да бъде видяна на много места в България, но особено интересно за мен остава село Лисиците в района на Кърджали около язовир Студен кладенец.

Паркираме след полята, малко след село Широко поле, стигаме до там след като сме отбили към Седловина, Чифлик на едно от кръговите в Кърджали. Пътят се ремонтира, но въпреки това стигаме бързо до село Лисиците. Докато вървим виждаме, че по целия язовир има лодки и това ми навява спомени за разходката ни из Которския залив.

След като спираме, тръгваме пеш по пътеката около язовира и стигаме до жп линиите и гара село Лисиците. Оттам отбиваме наляво и слизаме в горичката, която ни отвежда до популярния вече въжен мост. Счита се, че това е най-дължият въжен мост в България, около 250 м. дълъг и около метър широк. Сякаш в този ден всички се баха наговорили да посетят селото. Имаше адски много хора. Ние си направихме пикник и седнахме да се покрепим преди да минем и да разгледаме селото.

Истинско забавление е да се мине по въжения мост, единственият начин, по който се стига до село Лисиците. Клатенето, липсата на дървени дъски на места, но и прекрасната гледка, която се разкрива, ни кара да се двуомим дали да гледаме в краката си или около нас. Преминавам с леко вдигнат адреналин, но срещата със стадо крави, което се движи срещу нас ни прехвърля в рустикалната реалност, която цари около нас. Започваме да се разхождаме тихо около къщите, за да не нарушим спокойствието на жителите там, за които се смята, че са около 10-15 човека. Архитектурата на къщите е автентична и въпреки, че някои се рушат, като цяло мястото пази историята си.

Дворовете са засадени със зеленчуци, животни (включителни и магаренца, едни от любимите ми), разпъваме хамака и лягаме да отпочинем сред стадото крави, които ни приближават с истински интерес. Звукът на звънчетата им ми действа медитативно и ме унася в лека дрямка. Истински рай.

На тръгване, един рибар е седнал и чака влака. Заговаря ни, пита ни откъде сме и какво толкова ни харесва на това място и смеейки се казва – „Пълна пустош, нищо няма тук, защо продължавате да идвате?“. Красота, спокойствие, тишина, история, емоции. Ще продължаваме да търсим подобни места.

 

Какво да видим още в региона?

Около Кърджали е много благоприятно за разходки и културен туризъм. Тракийският комплект Чит кая и крепостта Монек са в непосредствена близист до село Лисиците, но ако оставате за малко повече време може да се съчетае с Татул, Перперикон, язовир Кърджали, Пещера Утробата, Дяволския мост, Орлови скали, и много други.

Сподели мислите си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.