Защо започнах йога?

Знаците винаги идват навреме.

Отдавна планирам тази статия, но все не оставаше време за този тип писане и споделяне. А искам да я споделя, защото мисля, ще е полезна за други хора. 

Историята ме връща към 2013 – заета, побъркваща година, в която се бях изпънала като струна и жонглирах на няколко фронта – работа, докторантура, личен живот, семейство, Пловдив, София, непрекъснати пътувания… Ядосвах се и емоционално преживявах всичко (не че сега е по-различно, просто започнах да слушам повече тялото и интуицията си). Правех жертви със себе си и се надявах, че за да успея трябва да изтърпя всичко това. Премълчавах доста неща и пред самата себе си, не само пред другите. Но житейските уроци идват навреме. А за професионално ориентираните Козирози това е повече от наложително, за да си вземат глъдка свеж въздух.

Малко отклонение

Не пиша за работата си, защото не ми харесва тенденцията да показвам продуктивност, която да ме прави съответно успешна в очите на хората. Понякога успехът може да е лично изживяване и да има много по-голяма стойност от това да си непрекъснато циркулиращ в пространството. Но уви тази история е свързана именно с работните ми ангажименти.

Като човек, който работи в културната сфера вече повече от десет години, докато хората почиват, аз работя и единствените ми свободни месеци са от декември до февруари. Именно в най-заетия ми период (юли, август, септември) започнах да наблюдавам някои промени в тялото си. И все си казвах, задръж още малко, няма време за това сега. 

Разказвам на мама, която е медицинска сестра. Тя, разбира се ме успокоява – внушавала съм си, нищо ми няма… и т.н. Обикновено жените от нашата рода сме мъжки момичета. Не хленчим, не се оплакваме, имаме висок праг на болка. А и нека ви кажа нещо за мама – обяснението за всяка болежка обикновено е „От времето е, маме! Ще мине“.

Но уви, това не мина. 

Бях си казала, че докато не се освободя от работните нагажименти, няма да предприемам нищо (Много умно! Това показва колко съм обръщала внимание на себе си!). След като свършиха всички проекти, по които работех, тръгнах по лекари. Така стана ясно, че имам възел на щитовидната жлеза, въпреки че хормоните ми бяха в норма. Възел, който си открих сама, когато вече беше видим за всички. До този момент проблеми с хормоните съм нямала, а и кой би обърнал внимание на баналните женски състояния – косопад, промяна на настроенията, и т.н. Диагнозата беше истински шок за мен.  

Започнаха изследвания, ехографи, и т.н. В крайна сметка стана ясно, че ще ме оперират, тъй като възелът нараства. Изживявах го! Никога до тогава не бях оперирана. В болницата ме посрещнаха с думите: „А, Чернобилка си, не се тревожи, почти всяко момиче на твоята възраст има същия проблем.(Да, мерси! Голямо успокоение.)

Гърлена чакра

И тогава се случи нещо. Нещо странно, което преобърна представите ми. Разказвам на моя приятелка за перипертиите ми и тя ми казва: „Ох, Мони, засегната ти е гърлената чакра. Много неща премълчаваш и затова този възел.“

Аз съм леко „Ммм? Гърлена чакра?…“ Но в дните преди и след операцията, всички изследвания и чакането на хистологията… бях притихнала и чувах само това. Гърлена чакра. Възел.

Всичко мина добре. Операцията беше направена прекрасно! Нямах промяна в показателите на хормоните и не ми беше изписано медикаментозно лечение. Трябваше единствено да се следя всяка година, а аз така или иначе го правя. Учена съм да си правя ежегодни профилактични прегледи и не съм пропускала. Момичета, моля ви, правете го и вие! 

Все пак коя беше основната причина да се обърна към йога?

След като се събудих от упойката се опитвах да говоря и осъзнавах, че всъщност шептя. Ново предизвикателство. Нямам глас. Нормална реакция на организма след операцията, която обаче не отшумя месеци наред. След нов тур по доктори, те констатираха, че вследствие на операцията имам парализа на гласните връзки и няма да успея да си върна гласа. А всеки, който ме познава знае колко важен е гласът за мен – за работата ми, начинът ми на изразяване… гласът е голяма част от идентичността ми. То за всички е така. 

Лекарят ми беше казал, че трябва да опитам логопед, който ще ми помогне да тренирам мускулите и гласните връзки. Вибрациите, които всеки звук носи, звукоизвличането и т.н. трябваше да улесни оздравителния процес и да преодолея проблема. Реших, че трябва да се взема в ръце. Започнах да чета, да се интересувам, за да мога и сама да си помогна. До последно не вярвах на тези лекарски прогнози. За къде съм без гласа си? 

Така през зимата на 2013 г. започнах плахо да практикувам различни видове йога дишане т.нар. пранаяма, като паралелно с това се опитвах да пея и мантри, които изцяло заместиха логопеда. Първоначално започнах с набавяне на информация по интернет, взимах книги, четях, гледах видеа, слушах, учих се в движение. Обърнах цялото внимание, от което имаше нужда тялото ми и душата ми. Промяната беше бавна… но сигурна, истински вярвах в това. Наистина отне месеци, но за миг не се отказах. Пролетта на 2014 г. започнах да включвам различни асани (йога пози) за начинаещи към дневната ми практика, като всичко стана от само себе си, плавно и в точното време. Вече знаех колко добре се отразава йогата на хормалния баланс и на хора с проблеми с щитовидната жлеза и така … след половин година успях да чуя гласа си отново! Истински голяма победа! 

С това поставих и начало на постоянното практикуване на йога, като започнах да посещавам и йога часове в група. Дълго време домашните практики взимаха превес над организирани йога часове. Това ми създаваше много по-голям уют, повече сигурност и комфорт, а исках да преодолея основния си проблем. Започнах да се занимавам с йога поради здравословни причини, но постепенно, след като всичко си дойде на мястото реших, че ще продължа да се усъвършенствам. Все повече набавях информация по темата и попивах всичко, което достигне до мен. Сякаш бях намерила част от себе си и беше приятно! Много, много приятно.

Споделете и вие защо сте започнали йога? Всеки има вдъхновяваща история, която трябва да бъде чута 🙂 Пишете ми, и ако имате въпроси относно прочетеното по-горе, с радост ще ви отговоря 🙂 и отново ще повторя за всички четящи – правете си профилактични прегледи, дори и всяка година! 

Намасте,
Мони

 

Share your thoughts

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.