Спирка по пътя – Дряновски манастир

Пътят от Пловдив до Русе е дълъг, доста дълъг. А имаше период, когато всяко лято бяхме в Северна България, обикаляхме между Варна и Русе и това беше нашето си време. Докато си пътешествахме, няма как да се пропуснем спирките по пътя – Велико Търново, например, но листът винаги е добре да се увеличава – Габрово ✓, Регионалният етнографски музей на открито ЕТЪР ✓, Шипка ✓, Дряновският манастир ✓.  

Колкото и да е странно (или поне аз си мисля, че е странно, защото и с нашите сме пътували доста), като дете никога не съм посещавала Дряновския манастир. Открих го по-късно. Около живописната клисура може да се види пещерата Бачо Киро, водопадите и да се направи зареждаща разходка.

Спомням си вълнението, защото това бяха едни от първите ни обиколки с Дидо и тепърва бяхме започнали да събираме печати от 100-те национални обекта, сякаш нов свят се откриваше през мен и това чувство съм го запазила до ден днешен. Следвам една поговорка „Човек е остарял истински, когато спре да се впечатлява“… Та, мили хора, пожелавам ви никога да не спирате да се впечатлявате. 

Как да стигнете до Дряновския манастир?

Дряновският манастир “Св. Архангел Михаил” е на централния път между Велико Търново и Габрово, място, което трудно бихме пропуснали. В разгара на лятото бяхме тръгнали рано сутрин от Пловдив и бяхме там преди обед. Все още спокойно, тихо, дори хладно.

Малко история

Местността носи своята впечатляваща история, заради стратегическата си локация за контрол на старопланинските проходи. В музея към църквата могат да се открият интересни подробности за бита и начина на живот на местните, както и за историята на Априлското въстание.

Историята на манастира започва по време на управлението на цар Калоян, след което следват възходи и падения – четири пъти е опожаряван от различни набези, в това число тези на османците и кърджалийте. Това не е пречело да се съгражда отново и отново, и дори да се превърне в книжовен център в периода на Възраждането, както и в един от центровете за подготовката за Априлското въстание. За тези времена говорят липсата на стенописи, дупките по зидовете и следите от куршуми. За да не се забравят тези исторически събития е построена костница в двора на манастира. Минавайки през манастира определено беше много добра идея за крайпътна почивка. 

Сподели мислите си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.