До Троян и Троянския манастир за ден

Не знам защо, но предпочитам обиколките за един ден. Дават ми нова перспектива и ударно ме измъкват от рутината и злободневните теми. Просто да хванем колата и да отидем някъде из България, след това да се върнем, да си починем и на сутринта, на свежа глава, да решим къде другаде да отидем. Правили сме такива акробатики, че ум да ви зайде.

Решението до Троян го взехме с мама, тати и сестра ми. Дидо имаше уикенд работни задължения. Беше хубав слънчев ден между пролетта и лятото, ставаше за семейна разходка и всички единодушно избрахме балканското градче.

Не бях минавала през Беклемето (проходът Троян-Кърнаре) и адски се вълнувах да видя гледката, която щеше да се разкрие пред нас от около 1300 м. надморска височина. Паркирахме, за да вдишаме от балканския чист въздух. Спирането може да се съчетае и с кратка разходка до Паметника „Арка на свободата“, където вятърът е почти винаги убийствено силен. 

В Троян се разходихме по центъра на града и седнахме в едно приятно заведения със скрит двор близо до паметника на Иван Хаджийски. В града може да се посетят някои от музеите (Музей на занаятите, който се помещава в старото училище, Старият конак, Къща-музей „Иван Хаджийски“, един от изследователите на българската народопсихология и социология).

Троянският манастир „Успение Богородично“ беше крайната точка, до която искахме да стигнем. Той се намира на 10 км от града и е един от трите най-големи манастира в България. Бях ходила там по време на конференциите, в които съм участвала съвместно с университета и имах впечатления, но мястото наистина е много хубаво и заслужава повторно посещение. И около манастира намерихме хубави ресторанти, на които успяхме да си отпочинем и да се заредим с енергия за пътя наобратно.

Ако се чудите какво още да посетите, вижте статията в блога на Ели „Думи в друми“: Край Троян: водопад Скока до село Калейца

 

 

 

 

Сподели мислите си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.