Истанбул

Този уикенд бяхме на кино да гледаме „Окото на Истанбул“, биографичен филм за Ара Гюлер, световноизвестен фотограф от Турция, станал част от Магнум, нает от списание „Хаят“ и един от малкото фотографи снимали лица като Пикасо, Салвадор Дали, София Лорен, Хичкок и т.н. Но не с това става известен. Той умее да улавя погледа и настроението на обикновения човек, да показва ежедневието такова, каквото е – черно-бяло. Роден през 1928 г. той пише историята на Истанбул чрез снимките си. История наситена с различни пластове, в които прозира човечността, приемането на различните и все още устояващото на годините величие, което се крепи на историята, на аристократите, на културата и изкуството. Ара Гюлер е от арменски произход и признава, че никога не се е чувствал различен в държава като Турция и най-вече в град като Истанбул, космополитен, динамичен, но и хармоничен. И как би могъл да е друг?

Първото ми ходене там беше през далечната вече 2001 година и още тогава всички клишета бяха разбити. От Френската гимназия, в която учих по това време, ни водеха на културни обмени, за да упражняваме езика. Бяхме настанени в семействата на учениците от една от френските гимназии в Истанбул. Като дете на прехода израстнах с предубеждения, така беше и преди да тръгна към Турция. Не прави това, не прави онова … да не нося тениски с къс ръкав, да се държа прилично, да не гледам хората в очите и какво ли още не. Чудех се къде отивам по дяволите? Обратно на всичко, там срещнах широкоскроени млади хора, в които нямаше и следа от консервативните порядки, с които ме засипваха.

Да, Истанбул е различен, винаги е бил и винаги ще е. Порта към един друг свят, но едновременно с това задържащ познатото, така че всеки да се чувства уютно. Дали хората правят облика на града или обратното – градът има особено влияние над хората…не мога да преценя, но и аз почувствах отделните пластове, по-дълбоки от познатото до сега. И с всяко следващо посещение усещането ставаше все по-дълбоко, сякаш всички души са минали през това място.

Истанбул …град, който пази в себе си миналото, настоящето и бъдещето. Град на 11 цивилизации, на границата между Изтока и Запада, между Европа и Азия, приютил милиони съдби и житейски истории, станал свидетел на исторически обрати, велики империи и управляващи. Близък и далечен, наш и чужд. Точно както го рисува във фотографиите си и Ара Гюлер.

Прииска ми се отново да съм там … по улиците, да пия турско кафе и да гледам слънцето над Босфора. Реших да споделя. Хващат ми се сокаците.