Балканското ни пътешествие – Будва, Котор, Дубровник

Намираме се в един от най-противоречивите, най-живописните, най-разнообразните райони в света – Балканския полуостров. Но сякаш, когато стане въпрос за пътуване, това е последното място, което бихме посетили. Винаги искаме далечни дестинации, екзотика, а най-близките места остават на заден план. Надяваме се, че можем лесно да отскочим до там… Но времето си минава и продължаваме да избираме винаги нещо „по-така“.

Ако, все пак, дадем шанс на Балканските държави (Черна гора, Хърватия, Сърбия, Македония, Косово, Босна и Херцеговина,  Гърция) можем да се потопим в духовното и природно приключение, което те ни предлагат и да се изненадаме от спиращи дъха гледки. Високи зъбери, тесни пътища, морска шир, крепости, каменни църкви, скрити улички и вкусна храна, поднесена с балканското гостоприемство… Какво повече можем да искаме? Балканите имат всичко това. Ето и нашия балкански маршрут.

През последните осем години, лятото е най-заетият период от годината за мен. Балканското ни „ом пътешествие“ беше желано бягство, макар и кратко. Тъй като бяхме голяма компания, трудно успяхме да си намерим къща, в която да сме всички заедно. След дълго търсене, намерихме страхотнo място за всички ни в Будва и резервирахме през booking.com. Това, може би, е вторият и последен път, в който резервираме през този сайт, имаме само отрицателни емоции (но затова някой друг път).

Как започна всичко?

Вече имаме едно наум, когато някой ни каже „Не се притеснявайте. Ходил съм там. Знам пътя, карайте след мен!“  Тръгнахме в сряда вечерта от Пловдив. Някъде към два часа през нощта, вече се бяхме изгубили, озовавайки се насред поле без път пред нас. Добре, че имахме хартиена карта на Европа + навигация, че да се ориентираме къде сме и да успеем да стигнем в Черна гора, сутринта по изгрев слънце. Извод: винаги слушай себе си! 

Спряхме в Подгорица да заредим и продължихме към Будва, както бяхме планирали. Дори успяхме да се настаним в къщата още преди обед, което беше повече от чудесно. Разбира се, хазяите ни посрещнаха с отрупана маса, типично по балкански, около която седнахме и се разприказвахме за „нещата от живота“, всеки на неговия си език. След като стоплихме достатъчно отношенията, те ни оставиха да се настаним по стаите и да отпочинем на голямата тераса с изглед към Адриатическо море, кроейки планове за следващите няколко дни. 

P.S. Къщата наистина беше страхотна (търсих я в booking.com, за да ви споделя линка, но за съжаление не успях да я намеря, все пак пиша за пътуване, което беше преди няколко години). Избрахме място, в един от по-отдалечените квартали на Будва, на един от хълмовете, за да не сме в центъра на туристическата въртележка. Цените бяха идеални, около 12 лв. на човек на вечер. Цялата къща беше за нас, с всичко необходимо, за да се чувстваме комфортно.

Ден 1 – Плаж в Будва и разходка в Котор 

Сякаш приблизително 800 км. и една безсънна нощ са нищо работа за нас, та решихме, още първия ден да отидем до Котор. Преди това, обаче си починахме за няколко часа на един от плажовете в Будва. Морето е толкова солено, че винаги ни държеше на повърхността, плажовете са скалисти и по-малки, водата – кристално чиста. И тъй като заливите не са обширни, изглежда, че е пълно с хора – на практика не е точно така. 

one of the beaches in budva
Един от плажовете в Будва

След като отморихме на плажа, тръгнахме към Котор, което наистина беше добра идея. Котор се превърна в любимия ми град, хареса ми много повече от Дубровник, който всички така прехвалват и рекламират. Яхтеното пристанище, осветената крепост, архитектурният микс, високите хълмове, гладката водна шир и не толкова населените улички, направиха вечерта чудесна. Успяхме да не се изгубим сред лабиринта на Стария град, който е планиран с отбранителни цели. Видяхме църквите, часовниковата кула, катедралата св. Трифон, и т.н. За мен всяка една къща беше паметник на културата и с историческа стойност. Сега като се замисля, емоциите така ме бяха завладели, че не помня къде се хранихме и какво точно вечеряхме. Освен това бях и супер изморена след дългия път.

kotor by night
Улиците на Котор

Ден 2 – Еднодневна разходка до Хърватия

Пътуването до там свързвам с поредното изгубване. След като тръгнахме от Будва и минахме през Котор, трябваше да продължим към Хърватска, но някак странно се озовахме в Босна и Херцеговина. Беше интересно преживяване, така че вие бъдете по-внимателни с посоките. Пътят е много живописен и може лесно да ви разсее и да кривните към друга граница 🙂 

Дубровник беше (раз)очарование за мен, точно като Венеция (за това ще ви разкажа отделно). Изключително туристически, но във всички отрицателни аспекти и според мен тотално прехвален. Да, историята, културата са прекрасни, да, важен център с особено значение, но същата енергия и красота, история и забележителности могат да бъдат открити във всеки един от градовете по крайбрежието. Последните години, управата на града иска да въведе квота за туристи, което е чудесна идеа, с цел съхраняване на това историческо и културно място. Дано да го направят! 

Ден 3 – Св. Стефан, Св. Никола, Будва

На следващия ден, със заредени батерии отново поехме на поредния смел и изтощителен маршрут (луд умора няма). Първа спирка беше популярният остров Св. Стефан, където известни личности си наемат вили за летните месеци или направо се сдобиват с имоти. Ние се разходихме в околностите и поснимахме красотите, защото до самия остров достъпът е ограничен. В миналото той е имал отбранителни функции и затова е така откъснат от сушата. 

saint stefan, montenegro
Само да се излегнете на плажа ще ви излезе колкото цялата наша екскурзия 🙂

След това се запътихме към по-бюджетните занимания, които пасваха на всички ни, а именно – лодка до острова Св. Никола, където има разкошен плаж и заведения. На св. Никола плажовете са доста скалисти, но ние успяхме да си намерим местенце, на което изкарахме целия ден страхотно.

След няколко часа плуване и забавления, хванахме лодката за центъра на Будва и успяхме да се разходим из Стария град. Седнахме да изпием следобедното си кафе в Casper Bar, чудно заведение, намиращо се сред дебелите зидове на старите постройки с интересна и алтернативна програма. По-късно успяхме да усетим и духа на нощния живот в Будва, имат хубави барове с жива рок музика, коктейли, и разбира се, пивката им бира 🙂

В Будва все още личат следите от многослойното историческо влияние – древноримско, древногръцко, венецианско, австрийско, френско, и т.н. Има интересни места за посещение, имайки предвид, че Будва и Котор са били в български територии по време на управлението на цар Самуил. Да, Дубровник е хубаво да бъде посетен. Определено не съжалявам, че бяхме до там. Но и другите градове по Адриатическото крайбрежие не са за пропускане. 

Ден 4 – Котор, крепостта Св. Иван

Последният ден, след като изпихме кафето на терасата в къщата, се запътихме към Котор, за да може да видим града през деня и да посетим крепостта Св. Иван, която е от Венецианския период на доминация в региона (около XV в.)  и така е съхранена до днешни дни. Десетки стъпала чакат да бъдат изкачени, за да може пред вас да се разкрие райска гледка към Которския залив. Един съвет – не започвайте изкачването в най-голямата топлина, нека е рано сутрин или следобед, защото е истинска мъка, когато слънцето пече жарко. Заредете се и с вода! Накрая сте наградени, но все пак… 

След това освен с гледката се възнаградихме и с освежаващ плаж преди да стегнем багажа и да се запътим към българската граница. Ах, нашите прекрасни, цветни, разнолики Балкани! Как си ги обичам само! А вие?

Къде сте си изкарали най-добре докато сте обикаляли нашия полуостров? 

kotor, montenegro
Началото на изкачването към крепостта св. Иван в Котор

 

Share your thoughts

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.