Кайрака – към миналото се пристъпва тихо

Споделям ви съкровенно място. И все повече се замислям защо го правя. Защо споделяме места, който след това стават затрупани от хора и боклуци, а те заслужават да са притихнали в зеленина и спокойствие?

Все пак вярвам в позитивната общност от читатели, които биха оценили, биха опазили, биха съхранили, за да може да остане поле за нови истории, нови спомени.

За да стигнете до Кайрака трябва да карате по пътя от Панагюрище към Оборище, като може да съчетаете посещението си с историческата област свързана с Априлското въстание. След това продължавате да карате към Поибрене, откъдето свивате надясно към Сребриново и след това пред вас се разкрива махала Кайрака.

В миналото като махали са се обозначавали места със струпани къщи, отдалечени от по-големите села и градове, които са имали компактно население. Именно затова, като съхранена махала Кайрака, ми беше адски интересно място за посещение и разходка. А за Дидо беше още по-емоционално, защото дядо му е живял там, в една чудно хубава къщичка, чиито останки бяха повече от фотогенични.

Малкият храм Св. Св. Констанин и Елена, бележи и празника на това място на 21 май, когато доста хора се стичат, за да почетат светците и да раздадат курбан за здраве. А природата в това време на годината е изпълнена със свежест и аромат на билки, а зелените връхчета на боровете стават на чуден боров мед.

И точно на такива места, сякаш изведнъж се сещаме, че животът всъщност е много прост и времето има друго измерение. Пазете се, пазете времето, пазете местата и историите, които носят. 

Сподели мислите си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.